Българите настояват за справедлив климатичен преход

Българските граждани настояват за справедлив климатичен преход в страната, но са разделени, когато става дума за компенсациите за засегнатите държави, сочат заключенията на изследване на ЕИБ

ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ                                           

• 70% от анкетираните българи са убедени, че преминаването към неутрална по отношение на климата икономика може да се осъществи само ако едновременно с това се преодолее и неравенството.
• Три четвърти подкрепят премахването на субсидиите и данъчните облекчения за сектора на въздухоплаването и за всички предприятия, които разчитат основно на изкопаеми горива.
• Мнозинството от анкетираните твърдят, че биха приели повишаване на подоходния данък, за да подпомогнат приспособяването на хората с най-ниски доходи към свързаните с климата политики.
• Малцина са тези, които смятат, че държавата трябва да осигури финансови компенсации на страните, които са засегнати от климатичните промени без да имат принос към тях.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) публикува шестото издание на своето Климатично изследване. Това са някои от най-показателните резултати от ежегодното изследване, проведено през периода август - септември 2023 г. Климатичното изследване на ЕИБ, което се провежда от 2018 г. насам, предлага сведения за възгледите относно изменението на климата на жителите на страните с най-големите икономики в света и обхваща над 30 000 души в Европейския съюз, Съединените щати, Китай, Индия, Япония, Обединеното кралство, ОАЕ, Канада и Южна Корея.  ЕИБ е институцията за финансиране на Европейския съюз и най-големият в света международен кредитор за проекти за действия по отношение на климата.

Резултатите от Климатичното изследване на ЕИБ показват, че след поредната изпълнена с предизвикателства година, белязана не само от инфлация, но и от рекордни горещини и засушаване, както и от тежки наводнения, българите все по-ясно осъзнават огромното въздействие от изменението на климата и необходимостта от незабавни действия.  Докато растящата издръжка на живота се смята за предизвикателство номер едно от българите (70% от анкетираните я поставят сред водещите три причини за безпокойство в своята страна, което е малко над средното ниво за ЕС), следвана от политическата нестабилност (56%) и неравенството на доходите (42%), въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда заемат четвърто място, като 30% от анкетираните ги считат за сериозен проблем (20 пункта под средното за ЕС ниво от 50%).

Финансовата цена и последиците от Зеления преход най-вероятно ще се отразят върху личния бюджет на хората, като най-засегнати ще бъдат домакинствата с по-ниски доходи.

При положение, че икономическото неравенство е на трето място сред най-значимите предизвикателства според анкетираните, повечето българи настояват за справедливи политики за справяне с неотложните въпроси относно климата. 72% (спрямо 68% средно за Европейския съюз) споделят, че преходът към нисковъглеродна икономика е възможен само ако едновременно с това се преодолее социалното и икономическо неравенство.

Обаче едва 28% от анкетираните изразяват убеденост, че правителството е способно да осъществи подобен справедлив преход.

Очаква се въпросът относно компенсациите за подпомагане на развиващите се държави при преодоляване на последиците от изменението на климата да е водеща тема по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP28) в Дубай 2023 г . Мнението на българите обаче е разделено по въпроса дали помощта да излезе извън границите на собствената им страна в подкрепа на най-уязвимите на изменението на климата държави и за осигуряване на справедлив преход към неутрално по отношение на климата и устойчиво бъдеще в глобален мащаб. 

44% от анкетираните (16 пункта под средното за ЕС ниво от 60%) са съгласни, че засегнатите държави следва да получат финансови компенсации, за да бъдат подпомогнати в борбата с изменението на климата.

Данъци в подкрепа на справедливия преход

Резултатите от изследването сочат, че 61% от българите (с 2 пункта повече от средното за ЕС ниво от 58%) биха се съгласили да плащат по-висок подоходен данък, за да помогнат на домакинствата с по-ниски доходи да се справят с цената за осъществяване на Зеления преход.  49% биха приели да плащат допълнително 1 - 2% върху доходите си, а 12% са съгласни на 5 - 10%.

Повечето от анкетираните българи споделят, че биха подкрепили и други видове екологични данъци. Например 76% отбелязват, че биха подкрепили данъчна реформа по отношение на изкопаемите горива, която да премахне субсидиите и данъчните облекчения за сектора на въздухоплаването и други промишлени отрасли, които разчитат основно на изкопаеми горива.

Коментар на г-н Кириакос Какурис, вицепрезидент на ЕИБ:

“Настоящото издание на Климатичното изследване на ЕИБ подчертава сериозната осведоменост на българите относно изменението на климата и решимостта им да се справят с проблема.  Те разбират, че успешният преход към неутрален по отношение на климата свят върви ръка за ръка с преодоляване на социалното и икономическо неравенство. В Европейската инвестиционна банка сме изцяло ангажирани с подкрепата за справедлив преход, при който никой не е изоставен. Точно сега солидарността и действените мерки са по-важни от всякога.”