Българите по-богати с 20 млрд. евро

C 20 млрд. евро, или близо 40 млрд. лв. забогатяха българите за 10 г. - от 2004 г. досега. Това показва анализ на "УниКредит" за финансовите активи на домакинствата у нас.

През 2004 г. българите са разполагали с малко над 7 млрд. евро в депозити, акции и други финансови инструменти. До края на тази година се очаква богатството им да достигне над 26,9 млрд. евро.

През миналата година българските домакинства са разполагали с общо 24,94 млрд. евро.

82% от тези средства са били в депозити и валута, останалото е било разпределено в акции, взаимни и пенсионни фондове и застраховки. Прогнозата е, че догодина финансовите активи ще достигнат 28,8 млрд. евро.

Същевременно обаче растат и задълженията на българите. За 10 г. те са се увеличили 5 пъти - от 2,3 млрд. евро през 2004 г. на 10,3 млрд. евро през тази година. 45% от сумата са жилищни кредити, а 55 на сто - потребителски.

Сметките показват, че нетното финансово богатство на българските домакинства в действителност е 17 млрд. евро към 2014 г. Цифрата се получава като от общите финансови активи за периода се извадят общите финансови задължения. Нетният ръст на богатството за десетте години пък е с около 12 млрд. евро.

На глава от населението са се падали по 601 евро нетно финансово богатство през 2004 г. 10 г. по-късно то се е увеличило до 2301 евро на човек.

Българите са най-бедни в Централна и Източна Европа, сочат данните, цитирани от "24 часа". В Хърватия богатството на домакинствата към края на 2013 г. е било 41,87 млрд. евро, в Румъния е 48,6 млрд. евро, в Словакия - 46,6 млрд., в Чехия - 118,4 млрд., в Полша - 323 млрд. евро, в Унгария - 66,3 млрд. евро, а в Русия е 503 млрд. евро.

От 2004 до 2013 г. нетното финансово богатство на домакинствата от региона е нараснало 2 пъти до общо 780 млрд. евро. Въпреки ръста то е едва около 25% от това в развитите страни. За сравнение през 2013 г. нетното финансово богатство само на домакинствата в Австрия, Германия и Италия се оценява на 6,8 трилиона евро.

При задълженията тенденцията в почти всички страни от региона е еднаква - жилищните кредити се увеличават по-бързо, отколкото потребителските.

Тук се включват всички задължения на гражданите - потребителски кредити, овърдрафти, револвиращи кредитни карти, лизинг и други.

Анализът показва още, че се увеличава интересът към по-сложни финансови продукти като взаимни, пенсионни фондове и застраховки, но парите в наличност - в чужда валута и в депозити, имат най-голям дял.

Общо домакинствата в Централна и Източна Европа пък изплащат дългове в размер на 20% от БВП на региона през миналата година. В Австрия, Германия и Италия те стигат 59 на сто. Общият размер на финансовите активи в региона е 45 на сто от БВП, а в изброените 3 западноевропейски страни достига 207%. /БГНЕС