Българите против помощи за бедните извън ЕС

Комисарят по международно сътрудничество и развитие Невен
Мимица представи изследване на "Евробарометър", посветено на
отношението на европейските граждани към политиката на развитие
в началото на Европейската година за развитие, съобщи
пресслужбата на ЕК.
Броят на европейците, които подкрепят увеличаването на
помощта за развитие, се е повишил значително и гражданите на ЕС
имат положително отношение по политиката за развитие и
сътрудничество. 67 на сто от анкетираните в Европа смятат, че
помощта за развитие следва да се увеличи - по-висок процент в
сравнение с последните години, въпреки икономическите трудности.
85 на сто от анкетираните смятат, че е важно да се помогне на
хората в развиващите се страни.
Респондентите в България са сред най-неоптимистично
настроените относно помощта за развитие, а също така са
най-малко склонни да бъдат лично ангажирани.
Повечето европейци - 69 на сто - са на мнение, че
овладяването на бедността в развиващите се страни има също така
положително отражение върху европейските граждани.
Доброволчеството за 75 на сто от анкетираните е най-ефективният
начин да се помогне за намаляване на бедността в развиващите се
страни.
Респондентите в България са сред най-неоптимистично
настроените относно помощта за развитие, а също така са
най-малко склонни да бъдат лично ангажирани по отношение на
подпомагането на развиващите се страни. Освен респондентите в
Естония, респондентите в България са най-малко склонни да
заявят, че помощта за хората в развиващите се страни е важна (74
на сто), което е доста под средната стойност за ЕС от 85 на
сто. Те също така са най-малко склонни отново, освен тези в
Естония, да заявят, че справянето с бедността в развиващите се
страни трябва да е един от основните приоритети на тяхното
правителство (24 на сто). Те също така са по-малко склонни спрямо средната стойност за ЕС да заявят, че това трябва да
бъде един от основните приоритети на ЕС (54 на сто). България е
единствената страна членка на ЕС, в която по-малко от половината
от всички респонденти са съгласни, че помощта за развитие
трябва да се увеличи или до обещания размер или с повече
отколкото е било обещано (35 на сто). Този резултат, въпреки че
е нисък, все пак представлява увеличение с пет процентни пункта
спрямо 2013 г. Непроменен, обаче, остава фактът, че
респондентите в България са най-склонни в ЕС да заявят, че
помощта трябва да бъде намалена, защото ЕС вече не може да си го
позволи (27 на сто). По-малко от един на всеки петима
респонденти в България смята, че отделните граждани могат да
изиграят роля при справянето с бедността в развиващите се страни
(17 на сто) най-ниското ниво сред всички страни членки на ЕС.

България е единствената страна членка на ЕС, в която
по-голямата част от респондентите (55 на сто) посочват, че са
напълно несъгласни с това, че отделните граждани могат да играят
роля при справянето с бедността в развиващите се страни. Заедно
с респондентите в Португалия, респондентите в България са
най-малко склонни в ЕС да бъдат готови да плащат повече за
продукти или хранителни стоки от развиващите се страни (по 18 на
сто и в двете страни). Освен това, те също така са най-малко
склонни лично да участват в подпомагането на развиващите се
страни (5 на сто). Респондентите в България, в сравнение с целия
ЕС, в най-малка степен знаят къде отива националната помощ или
помощта, предоставяна от ЕС. В допълнение, най-голямото
увеличение сред всички държави членки по отношение на дела на
респондентите, които заявяват, че не знаят нищо за това къде
отива националната или предоставяната от ЕС помощ за развитие
(съответно с 14 и 18 процентни пункта), е регистрирано в
България.
Както навсякъде в ЕС, по-младите респонденти (на възраст
между 15 и 24 г.) в България като цяло са по-положително
настроени относно въпросите, свързани с развитието. Например,
младите респонденти са по-склонни в сравнение с по- възрастните
респонденти (на възраст над 25 г.) да заявят, че помощта за
хората в развиващите се страни е важна (85 на сто спрямо 75 на
сто).