Българите са основни купувачи на селски къщи

Българите са основните купувачи на селски къщи, но не липсват случаи на покупки на такива имоти и от чужденци – поляци, датчани, нидерландци, германци, съсредоточени основно в селата около Стара Загора и Велико Търново. В селата около София и Пловдив купувачите са основно българи. Това каза в интервю изпълнителният директор на BULGARIAN PROPERTIES Полина Стойкова.

Пандемията възроди интереса към селските къщи у нас през 2020 и 2021 г., тъй като за много работещи от разстояние хора те се превърнаха в идеална възможност за бягство от града и за живот на по-голяма площ и по-близо до природата. Тенденцията все повече хора от града да се насочват към селата обаче се запазва и през 2022 г. въпреки относителното затихване на COVID-19, макар че през второто тримесечие и в този сегмент се е усетило забавяне в унисон с общата тенденция на пазара.

„Къщи, чиито цени, състояние и местоположение са в рамките на очакванията на купувачите, се продават много бързо“, коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на агенцията за недвижими имоти Bulgarian Properties. Забавянето на сделките през второто тримесечие тя обяснява с общите фактори, които действат на пазара, като ускоряването на инфлацията, войната в Украйна, както и със значително по-ограниченото предлагане в сравнение с миналата година. От юли насам обаче темпът на продажбите се е ускорил и има очаквания, че ще навакса забавянето между април и юни.

Българите са основните купувачи на селски къщи, но не липсват случаи на покупки на такива имоти и от чужденци – поляци, датчани, нидерландци, германци, съсредоточени основно в селата около Стара Загора и Велико Търново. В селата около София и Пловдив купувачите са основно българи.

„Тези хора вероятно са обмисляли покупка на селска къща още преди пандемията, но тя им даде добър повод да предприемат стъпка в тази посока. След това хората оцениха възможностите, които предоставя притежаването на собствена къща на село от гледна точка на качество на живот и достъпност с подобряването на пътищата и факта, че сега повече хора имат автомобили и могат да пътуват всеки уикенд“, отбелязва Стойкова.

Доминацията на българите сред купувачите на селски къщи е преобръщане на тенденцията от първото десетилетие на новия век, когато чужденци, главно британци, масово се сдобиваха с имоти в българските села.

„В следващото десетилетие поради липса на интерес този пазар беше потиснат, почти нищо не се случваше на него и цените бяха намалели значително“, отбелязва Стойкова. След началото на пандемията обаче обемите от сделки нарастват, а с това и цените.

През второто тримесечие средната цена на закупените селски къщи достига 46 100 евро, което е лек спад спрямо 48 500 евро в първите три месеца на годината, сочат данните на Bulgarian Properties. За сравнение, в периода преди COVID сделки със селски имоти са се сключвали на цени между 20 хил. и 25 хил. евро, т.е. за две години цените са нараснали почти двойно. Тази година селските къщи се продават с около 10 хил. евро повече в сравнение с миналата година, което е поскъпване с 15%, показват още данните на агенцията.

Цените на селските къщи варират в зависимост от локацията им и нуждата от ремонт. Тези в ценовия диапазон до 40 хил. евро се нуждаят от ремонт преди нанасяне, докато преди две години за същата сума е можело да се намери напълно готова къща, казва Стойкова. Готовите за обитаване къщи са на цени между 70 хил. и 100 хил. евро в зависимост от района, като 100 хил. евро е таванът, който купувачите са склонни да приемат, за да се сдобият с имот на село. В тази категория не влизат комплексите от къщи ново строителство около големите градове като София и Пловдив, уточнява Стойкова.

Купувачите с по-скромни бюджети се насочват към по-евтини къщи в Югоизточна и Северозападна България около градове като Монтана, Ловеч. „През второто тримесечие успяхме да продадем някои по-стари къщи, които бяха застояли на пазара, на цена между 5000 и 12 хил. евро“, отбелязва Стойкова. И допълва, че вече се усеща голямо разминаване в очакванията на продавачите и купувачите, което също е довело до отдръпване на част от хората от втората група в последните месеци. „Някои от купувачите се насочиха към по-евтини райони и пазарът леко се балансира. Ако цените на залежалите имоти се коригират, те започват да намират нови собственици“, коментира Стойкова.

Сред най-популярните райони за покупка на селски имоти тя отличава селата около Велико Търново, включително около Габрово, Дряново, Троян, където са съсредоточени около 30% от сделките със селски къщи на Bulgarian Properties. Засилен интерес има и около селата край Пловдив и Пазарджик, около Стара Загора и в районите близо до морето като Варна, Добрич и Балчик.

Купувачите на къщи в села на двайсетина километра от големи градове като София, Пловдив, Стара Загора и Велико Търново използват имота си за постоянно живеене и ако не работят от разстояние, пътуват всеки ден до работа с кола. Заради големия интерес към села с бърз достъп до София и Пловдив в тези райони вече е започнало изграждането на къщи ново строителство.

За хората, търсещи имот на село, най-важно е то да разполага с целогодишен добър достъп, да има ток и вода. Големината на двора и на къщата също са от значение, като най-голям интерес привличат двуетажни къщи с площ между 120 и 130 кв. м и три спални, отбелязва Стойкова. Купувачите са предимно млади семейства с деца, търсещи спокойствие в близост до големия град.

източник: BULGARIAN PROPERTIES, Investor.bg