Българите са страхуват за финансите си

Седемдесет и осем процента от българите споделят, че се страхуват как ще се справят във финансово отношение в следващата една година, каза съоснователят на Агенция "Тренд" Евелина Славкова, която представи проучване на икономическите нагласи на финансовия форум NEXT DiFi 2022 в София.   

Проучването е представително за пълнолетното население на страната, проведено е през август, септември и октомври сред над 1000 респонденти по метода пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". То включва части от редовните проучвания тип "Омнибус" на "Тренд".

Няма особена динамика по отношение на демографските характеристики, т.е. от най-младите до най-възрастните, от по-бедните през по-богатите и живеещите в столицата и селата, имат страхове по отношение на това как ще се справят финансово през следващата една година, коментира Славкова.

Заради страха от влошаване на финансовото състояние българите свиват потреблението. Анкетираните посочват, че ограничават покупките на стоки за дома и дрехи. Общо 56% заявяват, че пазаруват по-малко хранителни стоки, защото са много скъпи, а 43% се страхуват, че кризата ще доведе до загуба на работните им места.

Според проучването 37% от българското общество е на мнение, че цените на основните стоки и услуги са се увеличи над 50% процента, а 34% процента смятат, че цените са се повишили между 31% и 50% т.е. близо 71% смятат, че между 31% и над 50% са се повишили цените, коментира Евелина Славкова.

Тя отбеляза, че 76% от българите се притесняват как ще посрещнат своите битови разходи през зимния сезон и едва 17% посочват, че по-скоро нямат осезаеми финансови проблеми. Хората, които не се притесняват от високите цени, са по-млади, живеещи в столицата, с по-високи доходи от над 2500 лева на член на домакинството, т.е. личен доход, посочи Славкова.

По думите й данните показват, че от началото на войната в Украйна се отбелязва промяна в нагласите и силна тревожност в обществото. От февруари 2022 г. песимистичните нагласи в българското общество стават с много по-големи дялове от позитивните нагласи, посочи Славкова.

Проучването показва, че 55% очакват икономическото положение в България да се влоши в следващата една година, а 49% очакват да се влоши жизненият им стандарт. Като най-голям проблем, пред който е изправена България, са посочени високите цени, инфлацията и ценовият шок, след това се нареждат енергийната криза и обедняването. 

След проучването основните тенденции обсъдиха водещи финансисти и икономисти, сред които Любомир Дацов и Кузман Илиев. Своите прогнози представи и Симеон Дянков, бивш вицепремиер и министър на финансите, в интервю от Вашингтон.

Според Симеон Дянков рецесията ще започне в края на тази година и ще продължи година - година и половина. Няма да влезем в еврозоната в началото на 2024 г., смята той и като причина изтъкна високата инфлация и дефицита. Най-рано можем да говорим за влизане в еврозоната през 2026 г., ако имаме смислено, консервативно управление на публичните финанси, коментира Дянков.

Любомир Дацов каза, че не е оптимист, че инфлацията ще намалее бързо при положение, че правителствата ще продължат по наклонената плоскост на дефицити и натрупване на дългове. Не мисля, че без консервативна политика в областта на фиска нещата могат да се оправят, посочи той. "Стандартно закъснението е от три до шест месеца между нарастването на инфлацията и увеличаването на заплатите. В България това нещо го няма, което е още един фактор за увеличаване и продължаване на срока на инфлацията в България", коментира Дацов.