Българите се страхуват от борсата

Гръцката дългова криза тежи най-много на България от всички държави в Европейския съюз и ще забави възстановяването й, при положение, че инвеститорите „продават сега и задават въпроси по-късно,” коментира Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на KBC Securities, цитиран от Bloomberg.
„Само един факт поставя България в по-лоша позиция от останалите държави в Европейския съюз, и това е, че 28 % от банковия сектор в страната се държи от гръцки банки,” заяви в интервю пред агенцията вчера Скарлатов. „Удължаването на кризата в Гърция по всяка вероятност ще се отрази и върху банките и тогава настроенията на капиталовите пазари ще се още по- лоши”.
Съседна Гърция намали заплати и пенсии, повиши данъци, за да гарантира спасителните кредити от ЕС и да избегне дефолт. Министрите от Еврозоната и МВФ се споразумяха на 2 май да отпуснат спасителни средства в размер от 110 млрд. евро ($136 млрд.) на потъналата в дългове държава.
В замяна Гърция прие сурови икономически мерки, чрез които европейските чиновници се надяват да спрат спада на еврото.
Българският индекс SOFIX се е понижил с 8.6 % от началото на година, след като пред 2008 г. загуби 80 % стойността си в резултат на оттеглянето на инвеститори от развиващите се пазари заради световната финансова криза, а, през 2009 г. се повиши с 37 %.

Ефектът на „настроението”

„Българският фондов пазар се движи от настроения, нищо не се е променило фундаментално - нито компаниите, нито държавата,” коментира Скарлатов, цитиран от Bloomberg. „В действителност износът се повишава. Основният страх е от неизвестният изход от кризата в ЕС и желанието просто да бъдеш на сигурната страна. Така инвеститорите продават сега и задава въпроси по-късно.”
Европейските правителства обещаха да отпуснат общо 750 млрд. евро ($926 млрд.), с които да се опитат да предотвратят бюджетната криза на Гърция да подкопае икономиката на зоната с единна европейска валута.
Обвързаността на България с гръцките банки я прави най-уязвима от заразяване с кризата в Гърция в сравнение с останалите страни от региона, като Турция и Румъния, отбеляза в доклад от 18 май Nordea SA, припомня Bloomberg.
Големият въпрос е дали банките-майки в Гърция ще подкрепят местните си клонове в региона.
Кризата създаде „непряк дисциплиниращ ефект” чрез увеличаване на усилията по избягване на риска, довел до обявяване на икономически антикризисни мерки в България и Румъния, отбелязва   Nordea.
В България ще бъдат намалени правителствените разходи с 20 % с цел намаляване на бюджетния дефицит, който по прогнозите на Европейската комисия ще достигне 2.8 % от БВП през тази година, отбелязва Bloomberg.
Правителството прогнозира ръст от 1 % през тази година след като през 2009 г. икономиката се сви с 5.1 %. Прогнозите на ЕК са за стагнация през 2010 г.

Ролята на държавата

Българското правителство може да спре негативните тенденции на вътрешния пазар като продаде държавни дялове на компании, да привлече чуждестранни инвеститори и да стимулира ликвидността, коментира Скарлатов. Българският премиер заяви, че планира да бъдат продадени миноритарни дялове в енергийни дистрибутори, контролирани от E.ON AG, CEZ AS и  EVN AG.
„Ако държавните дялове на енергийните дистрибутори бъдат продадени през борсата, българският пазар ще попадне в радара на чуждестранните инвеститори,” коментира Скарлатов. „Така те ще разширят портфолиото от български компании.”
„Вярваме, че пазарът на страната ще има между 5 и 10 години да се разраства, през които населението ще обогатява познанията си за различни финансови инструменти и ще увеличи инвестициите в акции и взаимни фондове. Дори се обзалагаме, че това ще се случи.”, допълва финансистът.
Българите инвестират 1.1 % от спестяванията си в акции и взаимни фондове, в сравнение със средно 30 % в ЕС, допълва Скарлатов.