Българите сигурни в личните си данни

Българите имат по-голямо доверие от средния европеец в това, че националните власти като данъчни и социално-осигурителни служби опазват личните им данни. Това сочи проучване на Евробарометър, публикувано днес от Европейската комисия, съобщава БТА. Общо 76%от българите проявяват доверие, че националните власти опазват данните им от злоупотреби, а 65% имат същото доверие по отношение на банките /62% средно за ЕС/. Едва около една трета от българите и европейците вярват, че данните им са предпазени, ако се съхраняват в информационните бази на малки магазини или телекомуникационни оператори. Един на всеки петима българи е заявил, че пазарува онлайн /60% средно за ЕС/, но при използването на социалните сайтове разликата е в обратна посока - 62% от българите имат регистрация, срещу 52% средно в ЕС. Българите се чувстват по-спокойни от повечето европейци за това, че някои сайтове проследяват дейността им онлайн, за да им изпращат рекламни имейли /53% от българите нямат проблем с това, срещу 39% средно за ЕС/. Общо 77% от хората в България и 74% в ЕС споделят мнението, че все по-често в живота се налага да дават лична информация в интернет. Над 60% от анкетираните са съгласни, че правителството иска все повече лични данни от тях. Едва една трета от българите и европейците нямат нищо против да разкриват лични данни срещу получаването на безплатни услуги онлайн. Половината от европейците и една трета от българите не се чувстват длъжни да дават лични данни в мрежата. Половината от участниците в допитването вярват, че имат контрол над публикуваната в интернет лична информация, както и че са информирани как сайтовете я използват. Общо 90% от анкетираните искат еднаква защита на данните в интернет навсякъде в ЕС, а близо две трети не знаят за съществуването на национален орган в тяхната страна, който да се грижи за правата им в тази област. ЕК представи проучването по повод предложената днес цялостна реформа на правилата за защита на данните, за да имат потребителите по-голям контрол и да намалеят разходите за бизнеса. Това е първата реформа в тази област от 1995 г. насам и тя цели повишаване на правата на личен живот онлайн и развитие на европейската цифрова икономика. Засега 27-те държави в ЕС прилагат правилата от 1995 г. по различен начин, което води до разминавания, а според ЕК един-единствен закон ще сложи край на сегашната разпокъсаност и скъпоструваща административна тежест и ще доведе до икономии за бизнеса от близо 2,3 милиарда евро годишно. Основните промени, които въвежда реформата, включват общи правила в ЕС за защита на данните. Вместо сегашното задължение за всички дружества да уведомяват надзорните органи за всички дейности по защита на данните /изискване, довело до разходи за бизнеса от 130 милиона евро годишно/, регламентът предвижда по-голяма отговорност и отчетност за обработващите лични данни. Дружествата и организациите занапред ще трябва да уведомяват националния надзорен орган за сериозни нарушения на сигурността на данните възможно най-бързо (ако е възможно в рамките на 24 часа). Организациите ще могат да работят само с един национален орган по защита на данните в държавата от ЕС, в която се намира тяхното седалище. По същия начин гражданите ще могат да се обръщат към институцията за защита на данните в тяхната страна дори когато техните лични данни се обработват от дружество, установено извън ЕС. Когато се изисква съгласие за обработването на данните, се пояснява, че то трябва да бъде дадено изрично, а не да се предполага. Хората ще имат по-лесен достъп до собствените си данни и ще могат по-лесно да предават лични данни от един доставчик нa услуги на друг (право на преносимост на данните). Т. нар. "право да бъдеш забравен" предвижда потребителите да могат да заличават своите данни, ако няма законни основания за запазването им. Независимите национални органи по защита на данните ще получат възможността да налагат глоби на дружествата, които нарушават правилата на ЕС за защита на данните. Това може да доведе до глоби до един милион евро или до два процента от общия годишен оборот на дружеството. Общите принципи и правила за защита на данните ще се прилагат за полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Промените трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и Съвета на ЕС, като се очаква да влязат в сила две години след утвърждаването им. Европейското законодателство приема, че лични данни представлява всяка информация за нечий личен, професионален или обществен живот. Това може да бъдат име, снимка, адрес на електронна поща, банкови данни, публикуваното съдържание в сайтове на социални мрежи, медицинска информация или IP адреса на компютър. Такива данни се използват от всички предприятия- от застрахователни дружества и банки до сайтове на социални медии и търсачки.