Българите харчат най-малко по заведения

Българите харчат 4% от парите си, предвидени за храни и напитки, по заведения, което ги нарежда в дъното на таблицата за Европа. Това сочат данните за 2019 г. от един от последните доклади на Colliers в категорията "Храни и напитки" в региона Европа, Близкия изток и Африка.

На първите места в Европа по този показател без изненада са Испания с 15% и Гърция с 12%. Веднага след нея се нарежда Исландия, като не е уточнено дали това не се дължи на високите цени в страната. На опашката са Хърватия и Румъния с близо 2% от парите за храна, които те дават, за да се хранят навън.

Въпреки че Франция се приема за страна, в която хората ценят добрата храна в ресторантите, разходите за хранене навън са малко под 5%.

По-ниските доходи в Източна Европа предполагат по-малко предразположение на населението към посещение на заведения, обясняват авторите на доклада. Унгария и Чехия са на последните места от държавите от ЦИЕ в този аспект със съответно 8% и 6%.

В отговор на растящия "апетит" към хранене навън се появяват все повече нови заведения. Те привличат хората от кухнята към ресторантите - от такива със звезди "Мишлен" до стрийт фууд барове.

Заведенията за хранене вдигат наемите на търговските площи

"Категория "Храни и напитки" може да допринесе значително за привлекателността на дадена търговска локация, но все пак тя трябва да отговаря точно на нуждите на целевите клиенти и да предлага правилния за тях микс от наематели. Създаването на среда, която е устойчива във времето, е задължително, за да се адресират променящите се вкусове и нагласи на потребителите. В този смисъл категория "Храни и напитки" има съществен принос към шопинг средата, но търговският микс следва да бъде допълнен и с разнообразни възможности за забавление и прекарване на свободното време", анализира Етиен ван Унен от Colliers.

В Обединеното кралство търговските центрове с кина обикновено постигат 20% по-високи наеми благодарение на търговците в категория "Храни и напитки", посочва пък Деймиън Харингтън, директор "Проучвания" в разглеждания регион.

Собствениците на молове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията, като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първият по рода си биобазар в търговски център в Полша.

Вече е тенденция моловете да адаптират търговския си микс спрямо променящото се поведение на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. Вследствие на това средният наем на освободеното пространство е нараснал с 300%, показват данните на компанията.

Новите търговски оператори вече създават концепциите си по-скоро така, че да съответстват на определени обществени нагласи, отколкото на стремежа да се предложи конкретен вид храна. Все повече концепциите са ориентирани към кауза и начин на мислене, а не към вид кухня. Едно от явленията е нарастващото влияние на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако собствениците на шопинг центрове искат да постигнат по-добри наеми и повече посетители, трябва да бъдат подготвени за чести промени в търговския си микс, смятат експертите.

Времената, в които беше достатъчно просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, отдавна отминаха.