България & Балканите плуват в газ

Според енергийния експерт Васко Начев до 2017 година на световния газов пазар ще се появят нови доставчици на газ в рамките на 205 млрд.куб.м. Той прогнозира, че тогава това, което се случва в момента на нефтения пазар, ще се случи и на газовия. В тази връзка той посочи още, че „втечненият природен газ през лятото се търгуваше на 250 долара на стоковия пазар, докато ние си плащахме по 410 долара”.

По думите на Начев за тв On Air през последната седмица със събитията около проекта „Южен поток” България е спечелила възможността да избира. „Странни неща се случиха днес / б.р. на 8-ми декмиври /в българския парламент. Всъщност се случи точно това, което трябваше да се случи. След 6 години ходене по мъките, едва днес чухме каква е реалността около „Южен поток”. Тези бомбастични цифри, които се въртяха в пространството, се оказа, че са много далеч от реалността,” коментира експертът.

Според експерта Южният газов европейски коридор е чудесна възможност за България да намали зависимостта си от руски газ
EconomyNews.bg припомня, че в момента се изгражда Трас Анадолският газопровод - Trans Anatolian Pipeline (TANAP), който ще доставя 16 млрд. куб м газ годишно от Шах Денис II в Азербайджан. Газопроводът ще преминава през Турско-грузинската граница и ще стига до турската граница с България и Гърция. Очаква се строителството да завърши в края на 2018, а първият газ към Европа да тръгне през 2019 година. Проектът е на стойност от $10-$11 млрд.
Транс Адриатическият газапровод - The Trans Adriatic Pipeline (TAP) започва близо до Кипой на границата на Турция и Гърция, където ще се свърже с Трас Анадолския газопровод - Trans Anatolian Pipeline (TANAP). Неговият обем е 10 млрд. куб.м газ годишно. През 2018 година Шах Дениз Консорциум планира да подаде първия газ на Грузия и Турция, месеци по-късно ще се реализират и доставките за Европа през Гърция, Албания, Средиземно море до Италия.

Ето какво още коментира по темата България и руския газ енергийният експерт Васко Начев в своя профил във Facebook:
Не си правете илюзии: ако Путин не беше денонсирал едностранно договора за Южен поток, това щеше да направи безсрочно досегашното ни 25-годишно икономическо робство, каквито са по същество газовите отношения на България с Русия. Газът никога не ни е бил „безплатен". България е дала много повече на Русия, отколкото е взела. По силата на Ямбургската спогодба от 1986 г. България е дала средства и строителни организации за 600 милиона „преводни рубли" (тоест, долара); извършила е строителни работи, доставила е машини, оборудване и стоки за 462 милиона преводни рубли; доставила е тръби с голям диаметър за 172 милиона преводни рубли. Срещу това е получавала от 0,5 млрд. куб м газ през 1989 г. до 3,75 млрд. куб м газ от 1992 до 1998 г. годишно. Транзитната такса е плащана в натура: по 80 куб м за транзита на всеки 1000 куб м. Пари в брой от Русия България не е виждала никога, няма да види и сега. Макар синьото гориво формално да поевтиня с 5-7 % , „Газпром" щеше да намери начин да си вземе обратно по-малкото приходи годишно, които му стурваше „бонуса".
Путин каза в Анкара, че България не е сувереннна страна. Всъщност щяхме да загубим суверенитета си именно със строежа на новите тръби, по които трябваше да тече газ за „Южен поток". Макар и под други имена, идеята е на 20 години. Първата междуправителствена спогодба с Русия за съвместен строеж и експлоатация на транзитни газопроводи се подписа в началото на октомври 1994 г. – месец след като Беров подаде оставка и дни преди Ренета Инджова да стане служебен премиер. В периода на това драстично българско безвластие чрез смесеното газово дружество „Топенедрджи", „Газпром" опита да сложи ръка върху половината вече посторени транзитни газопроводи на българска територия и върху всички, които тепърва ще се строят. През 1995 г. „болшевикът" Виденов създаде Закон за концесиите, именно за да осуети или поне обезсмисли възможността Русия чрез „Газпром" да контролира и държи изключителните права върху българските газопроводи. Със строго секретния договор от декември 2006 г. „социаллибералът" Станишев без бой ги хариза на Москва. През ноември 2010 г. „християндемократът" Борисов луксозно опакова подаръка с джувката „Южен поток". Под пресметнато безразличния поглед на опозицията и неинформираното мълчание на обществото петата руска колона в България за пореден път напълни догоре паницата си с руска леща.
Ще кажете – нищо ново, от век и половина сме обречени на Москва. Този път обаче вредите за България нямаше да са „само" икономически. Целта на Русия със строежа на „Южен поток" беше не толкова заобикалянето на Украйна, колкото стъпването на европейския енергиен пазар чрез своя „троянски кон" България . С „Големия шлем" на Първанов от края на 2006 г. – „Южен поток", АЕЦ „Белене" , Бургас-Александруполис – Русия възнамеряваше да осуети един от основните козове на Запада във взаимоотношенията му с нея: независимата, устойчива, равновесна енергийна стратегия. Това щеше да превърне проводниците на руските интереси в България не само в национални, но и в общоевропейски предатели.
Стотиците милиони до няколко милиарда загуби в неидентифицирани валути, пропуснатите милиардни инвестиции, както и хилядите неразкрити работни места, размахвани от Путин и Милер като загуби на България от спирането но Южен поток, не си струва да бъдат коментирани. Те никога не са съществували. Струва си да отбележим обаче печалбата: избягнахме – възможността в България да бъде въведен нещо като руски газов борд – в противовес на западния финансов. Засега ни се размина прекрояването на българското политическо пространство по Кремълски образец. Олигархията по руски модел щеше да се изгради чрез системна репресия върху бизнесначинанията на неудобните, с методи, които ги лишават от правото на свободна конкуренция, дори чрез директни атаки от представители на държавния, съдебния, законодателния апарат и от криминалния свят. Не че българските правителства никога не са се опитвали да унищожат неудобните бизнесмени, отказали да се включат в актуалния властови кръг. Но все пак се спазваше някакво външно приличие заради членството ни в Европейския съюз. Южен поток щеше да го задуши. С газ.
Крайно време е да формулираме националния си интерес в отношенията с Русия. Този национален интерес трябва да изкристализира в широк обществен дебат, който да отчита факта, че Русия е голяма сила, която се намира близо до нас, но от друга страна да й даде да разбере, че имаме собствени национални – а вече и общоевропейски интереси –, които сме решени твърдо да отстояваме.Такъв дебат ще събуди и научната мисъл, и гражданското ни чувство.
Няма обаче партия или длъжностно лице, които да проведат такъв дебат. Няма и медии или неправителствени организации. Дано да се намери президент. А още по-добре - граждани. В края на краищата политиката е твърде сериозно нещо, за да бъде оставена само на политиците.
Тя заслужава нещо по-добро от тях.