България & Енергийният съюз

България ще защити своите интереси при съставянето на
бъдещия европейски Енергиен съюз. Успех за страната ни е, че в
заключенията на Европейския съвет, в текста за Енергийния съюз,
ще залегне специална бележка за ускоряване изграждането на
инфраструктурата и газовите връзки, в която изрично се
споменават Централна и Югоизточна Европа. Това заяви
вицепремиерът по координация на европейските политики и
институционалните въпроси Меглена Кунева, която бе в Брюксел за
заседание на съвет "Общи въпроси", подготвящ срещата на
европейските лидери, съобщи пресслужбата на министерски
съвет. С тази бележка се признава приносът на групата на високо
равнище за региона, която се събра през февруари в София и
обсъди възможността за изграждане на газов хъб в България.
Кунева посочи още, че страната ни е дала ясна заявка, че ако
този текст не е залегнал в заключенията, е можело да не
подкрепи текста. Тя каза още, че на срещата на върха ще продължи
да се обсъжда дали Европейската комисия да има възможност да
прави проверки на енергийните договори между държавите и частни
компании. България настоява това да може да се случва, но все
още има страни, които са против.
Вицепремиерът коментира, че създаването на общ Енергиен съюз е
много важно за България, която се намира в периферията на ЕС.
"Съюзът внася над 53 % от енергията си на стойност над 400
млрд. евро годишно. Имаме 28 пазара и разходите ще намалеят, ако
преминем към взаимосвързан единен пазар", заяви Кунева.
Като друго положително развитие от заседанието вицепремиерът
посочи, че България е защитила своето искане в регламента за
инвестиционния фонд, известен като плана "Юнкер", да има баланс
между сфери на проекти и между страните в ЕС. Окончателното
решение ще бъде взето в четвъртък (19 март) на срещата на върха.

 

Същевременно строителството на интерконектора България - Гърция (ИГБ -
IGB) и подкрепата на ЕК за проекта бяха
основна тема на разговора между министъра на енергетиката
Теменужка Петкова и заместник-председателя на Европейската
комисия Марош Шефчович, съобщи пресслужбата на
министерството.
Двамата се срещнаха на церемонията за полагане на първата
тръба от Трансанадолския газопровод - ТАНАП (TANAP), която се
проведе в турския град Селим, област Карс. Те разговаряха за
проекта за ИГБ като част от инфраструктурата на Южния газов
коридор.
"ЕК подкрепя изграждането на ИГБ, който е важен проект както
за България, така и за целия Европейски съюз", каза Шефчович.
В отговор министър Петкова увери, че, изпълнявайки
приоритетите от своята програма, българското правителство е
взело всички мерки за ускоряване на проекта.
Тя припомни, че в бюджета за 2015 година министерският съвет
предвиди държавна гаранция от 80 млн. евро за интерконектора,
което е допълнителен израз на усилията ни за ускореното му
изграждане и влизане в експлоатация.
"В момента работим заедно с гръцките ни партньори за
допълнително съкращаване на сроковете", допълни министърът.
Тя припомни пред своя събеседник, че българската страна е
изготвила пътна карта с разписани дейности и срокове за
изпълнението на проекта. Според този план се очаква през 2018
година газопроводът да е изграден. По предварителни данни
инвестицията за него е на стойност около 220 млн. евро.
При срещата министър Петкова запозна Марош Шефчович и с
напредъка при строителството на останалите междусистемни връзки
на България със съседните държави като важен елемент от
осигуряване на диверсификация на източниците и трасетата за
доставка на природен газ в страната.
България е на финалната права в изграждането на връзката с
Румъния и се очаква до края на годината тя вече да е факт, каза
министър Петкова. Страната ни е изпратила на турските си
партньори доклад за предварително предпроектно проучване и
очакваме техния отговор, за да пристъпим към детайлизиране на
техническите параметри на проекта.
Министър Петкова благодари на Марош Шефчович за подкрепата
на ЕК за изграждането на интерконекторните връзки, и
по-специално - на ИГБ. Тя подчерта, че за нашата страна е важно
да получи съдействие от ЕС и за модернизацията на съществуващата
газопреносна система.
"Интегрирането на България в газопреносната система на
Европа ще допринесе за сигурността на доставките в бъдеще",
подчерта в отговор Марош Шефчович.