България - гръцки сценарий или рецесия

Данаил Алеков

Чисто политическите дебати около актуализацията на Бюджет 2013 родиха гръмки макроикономически прогнози. Най-общо бъдещето на родната икономика бе пращано или в рецесия, или към „гръцки сценарий”. Доколко обаче са основателни тези твърдения говорят цифрите.
Ако вземем заем – гръцки сценарий?
Позицията на ГЕРБ е, че само няколко милиарда ни делят от гръцкия сценарий. „Следващото правителство ще казва: "Дайте 1 млрд. лв., дайте още 1 млрд. лв.” и като изхабим дълга с няколко милиарда, ще станем гръцкият сценарий", предупреди Бойко Борисов. Всъщност, държавният дълг отнесен към БВП за последното тримесечие според данни на МФ е 16,9%. При Гърция този показател е 161,3% при определен лимит за ЕС от 60%. В този смисъл, 1 млрд. лв. дълг едва ли ще ни докара до същата ситуация, както в южната ни съседка. Ето какво показват данните за размера на държавния дълг по тримесечия от март 2009 г. (от март 2009 до март 2010 България официално е в рецесия, затова полетата са в червен цвят):

От юни 2010 г. до юни 2013 г. държавният дълг се е увеличил с €2 млрд. и въпреки това България поддържа едно от най-ниските нива в ЕС (Естония е първенец с 8% държавен дълг към БВП). Между отделни тримесечия като юни – септември 2012 г., увеличението на дълга е близо €1 млрд., показва статистиката. Емитирането на дълг в десетцифрена сума е важна част от управлението на всяко мнозинство – заради апетитната част по договарянето на лихвата (при 1 процентен пункт повече това са 10 млн. лв. годишно)
„Бюджетът на Дянков е фалшив, затова актуализацията е наложителна”, заяви Сергей Станишев като аргумент за промяна в бюджета. Според Петър Чобанов, новия заем ще даде възможност държавата да се разплати с бизнеса по всички закъснели плащания от предходни периоди. Плюсовете са подобряване на бизнес средата, от което може да последват и нови работни места. В крайна сметка се оказва, че новият заем е необходим, за да се реализира предвидения икономически растеж, защото увеличението в събираемостта на приходите не е постигнато.
Размер на заема – 200 млн. или 2,5 млрд. лв.
Следващият горещ въпрос е размерът на заема. Въпреки, че не подкрепиха промените в бюджета, от ГЕРБ все пак посочиха „по-малкото зло” – до 200 млн. лв. актуализацията на бюджета, а останалите 700-800 млн. лв. ще дойдат от споразумения с образованието и земеделието, подписани от предишното мнозинство.
Изчисленията на Станишев показват друго. „Бюджетът е базиран на 2% годишен икономически растеж, а служебният кабинет на Райков го е коригирал на 1% растеж. Това означава млрд. и половина по-малко приходи, така че би трябвало Орешарски да поиска актуализация с 2,5 млрд. лева”. По-важната причина е, че правителството на ГЕРБ през предходни години е вземало от порядъка на 2,3 до 2,5 млрд. лв. заем, за което съобщи и Петър Чобанов, и това послужи сякаш за оправдание.
Ако не вземем заем – рецесия?
Лошият сценарий при емитирането на нов дълг е съизмерим с евентуалните последствия, ако не вземем заем. Вероятността до края на годината страната да влезе в рецесия е голяма, предупреди Йордан Цонев. Следователно, единственото спасение да предотвратим това, е чрез актуализацията на бюджета. Ако Цонев се окаже прав, България ще влезе за втори път в рецесия през последните 4 години:

Икономиката е в рецесия, когато две поредни тримесечия се отчете свиване на БВП. От началото на 2010 г. не е имало тримесечие, в което да се отчете спад в БВП, затова твърдението на Цонев олеква и повечето икономисти вече отхвърлиха тази възможност. Доводът, който той изтъкна, е, че потреблението „за девети пореден месец се свива с все по-високи темпове”. Бърза справка в НСИ:

Последното увеличение на общия размер на крайното потребление е от края на 2012 г., показват тримесечните данни на НСИ. Според най-новия доклад на Световната банка за глобалната икономика от месец юни, БВП на България ще нараства постъпателно през тази и следващите две години. Увеличението за 2013 г. се очаква да бъде с 1,2% заради умереното увеличение на промишленото производство и реалния кредит. Това по естествен път води до увеличение на потреблението, респективно на БВП. С други думи, въпреки песимистичните прогнози, които се „хвърлят” в родното публично пространство, България остава стабилна. Достатъчно стабилна, за да се разминем с рецесията, въпреки спада в потреблението. И с „гръцкия сценарий”, въпреки актуализирания бюджет.