България - 5-та по ръст в иновациите

Изпреварващ ръст на разходите за иновации спрямо БВП в резултат от свиването на българската икономика по време на икономическата криза отчита анализ Иновации.бг на Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, стана ясно на Седмия национален иновационен форум.
България отбелязва един от първите пет най-високи темпове на нарастване на Съвкупния иновационен индекс на ЕК – обобщаващ измерител на иновационното представяне на страната. Икономическата криза и рецесията допринесоха за повишаване на конкуренцията между пазарните участници, което се изрази в съществено нарастване на маркетинговите и организационните иновации през 2009 и 2010 г. , въпреки свиването на икономическата активност. Възстановяването и същественият ръст на износа през втората половина на 2010 и началото на 2011 г. са показателни за нарасналата конкурентоспособност на българските фирми за последните пет години. Въпреки това, сериозният спад в инвестиционната активност на българските фирми и на преките чуждестранни инвестиции в страната през 2010 г. дават основание да се очаква, че инвестициите в нови технологии и продукти също са били намалени, което може да се отрази негативно на бъдещия икономически растеж.
Най-добри иновационни резултати бележи секторът на информационните и комуникационните технологии.  Както най-големите световни ИКТ компании, представени на българския пазар, така и по-малки български фирми с водещи за световния пазар технологични разработки придават все по- динамичен облик на сектора.
Електрониката Електрониката е един от малкото сектори, който по време на кризата продължи да расте.
Неизползван остава потенциалът на т.нар. традиционни отрасли, които по правило показват по-ниски спрямо средните за икономиката равнища на инвестиции в иновации. Те притежават уникална възможност чрез повишено търсене на нови технологии, създадени извън тях, да „изтеглят” иновационна активност по отношение на свързани с тях дейности.

Енергетика и Строителство Иновации.бг 2011 разглежда два такива сектора – „Енергетика“ и „Строителство“. Те имат определящо значение за българската икономика по показатели като заетост, дял в брутния вътрешен продукт, преки чуждестранни инвестиции, инфраструктура, енергийна ефективност, качество на икономическата и околната среда. Анализът показва, че инвестиционният балон в сектор строителство е довел и до повишаване на производителните инвестиции в по-високо качество и патенти. В сравнение с тяхната икономическа тежест, обаче и двата сектора остават много пасивни по отношение инвестициите в иновации.
В сектор енергетика, повишените инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност през 2008 и 2009 г. са използвани предимно за легално заобикаляне на изискванията за конкуренция на Закона за обществени поръчки, а не в изпълнение на целенасочена стратегия за развитие на иновационния потенциал на сектора. Навлизането на чуждестранни фирми в енергетиката е довело да увеличаване на патентите, но не и сред местните фирми. Бурното развитие на възобновяемите енергийни източници е довело до силна “демократизация на сектора” през последното десетилетие – нарастване на броя на малките фирми (1-9 заети) от под 100 през 2003 до над 800.

Докладът Иновации.бг 2011 регистрира промени, които макар и бавно, доближават страната до средноевропейските показатели за иновационно развитие:
-Промяна в баланса на разходите и заетите с научно-изследователска и развойна дейност от държавата към бизнес сектора и висшето образование. Увеличението на разходите за наука и технологии в университетите и бизнеса е над 3,6 пъти спрямо равнищата от 2000 г., докато за държавния сектор – само два пъти.
- Промяна в географското разпределение на инвестициите в наука и технологии в посока намаляване на междуре гионалните различия. С близо 10% намалява влиянието на Югозападния район за планиране в полза на Южен централен район (увеличение с почти 4 пъти) и Североизточен район за планиране.
-Нарастваща заявителска активност и повишена патентна продуктивност на бизнеса.

Технологичните области, в които страната има изграден научен и иновационен потенциал, имат притегателна сила за чуждестранните инвеститори. Около 9% от държавите-инвеститори в България, които осигуряват 85% от всички преки чуждестранни инвестиции, притежават 76% от чуждестранните патенти.
Докладът Иновации.бг 2011 отбелязва, че ЕК и страните-членки вече ясно са определили, че иновациите, технологиите и науката ще бъдат ключов приоритет на Европейския съюз през новия бюджетен период на ЕС – 2014 – 2020.
Данните показват, че българският бизнес става все по-конкурентен на европейско равнище и отделя все повече средства за технологии и иновации. На този фон е наложително българското правителство да отговори с адекватни мерки за подобряване на иновационната среда и за подпомагане на тези позитивни тенденции. Излизането от икономическата криза предлага удобна възможност българското правителство да подготви принципите на нова иновационна политика, която да помогне да се постигне амбициозната цел, заложена от настоящия кабинет, за увеличаване на инвестициите в наука и технологии до 1,5% от БВП до 2020 г. и за преодоляване на съществуващите недостатъци:
• Създаване на координиращо звено за иновационна политика – Иновации България. В момента политиката по наука, технологии и иновации се определя и изпълнява от две министерства със собствен набор от дирекции и агенции;
• Засилване на качествения контрол върху българската наука и образование чрез въвеждане на ежегодна оценка на научните резултати на изследователските организации с бюджетно финансиране;
• Подобряване на участието на български организации в европейски програми, чрез
осигуряване на съ‐финансиране на проектите на български организации, получили финансиране от Брюксел;
• Либерализация на финансирането за иновации от европейските фондове и координация с националните финансови инструменти – Фонд “Научни изследвания” и Националния иновационен фонд. Финансирането за иновативни предприятия е блокирано в момента поради прекомерна административна сложност и липсата на желание за експериментиране.

Иновационен потенциал на страните – членки на ЕС