България - земеделски център в китайския "16+1"

Елица Стефанова

През юни в България ще бъде създаден регионален център по земеделие в рамките на „формата 16+1”* и отношенията на Китай със страните от Централна и Източна Европа. Това бе съобщено по време на официалното представяне на доклада „Европейският интерес от инвестиционно споразумение с Китай”. Стана ясно, че по настояване на китайците държавите от ЦИЕ са разпределени по сектори, за които всяка една от тях да отговаря и да обединява останалите, които искат да се включат. За България са избрани земеделието и хранително-вкусовата промишленост, за Унгария – туризма. Все още не са ясни точните параметри за китайските инвестиции в българското земеделие, както и какво точно ще предоставя страната ни – земя, продукция или ноу-хау.

България е с най-малко китайски инвестиции в ЕС. Според Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, причината за това е, че страната ни не може да отговори на обемите, нужни на Китай. От друга страна, китайците се интересуват най-вече от инфраструктурни проекти. Отделен въпрос е, че към момента в Европа няма нито един завършен инфраструктурен проект с китайски инвестиции и строителни компании. Вероятната причина е, че условията на китайците не устройват европейците и все още не може да се намери точната формула.

По думите на Стамен Янев, обединението 16+1 е шанс по-малките европейски държави да съумеят да имат по-сериозни отношения с азиатската държава, но форматът в никакъв случай не е в противоречие с членството на страните от ЦИЕ в ЕС.

Заявените от Китай намерения са през следващите 5 години да удвои търговския си обмен със страните от ЦИЕ и да увеличи значително своите инвестиции. Китайската държава е открила кредитна линия за ЦИЕ в размер на 10 млрд. долара. Областите от интереси за инвестиции са най-вече в сферата на транспорта – изграждане на високоскоростни жп линии, пристанища, пътища, като и строеж на електроцентрали, включително ядрени.

Премиерите на Сърбия, Унгария и Китай подписаха договор за изграждането на транспортен коридор, включващ скоростен влак Белград-Будапеща. Допълнителен момент е, че китайска компания притежава два терминала на пристанище Пирея, а 80% от търговията на Китай със Стария континент преминава през морските пристанища. Ето защо Китай инвестира в транспортен жп коридор Пирея-Будапеща, който ще отвежда оттам китайските стоки към Западна Европа. Изчислено е, че по този маршрут те ще достигат до Европа една седмица по-бързо в сравнение със северен маршрут през балтийските държави. България остава встрани от този коридор. Страната ни има шанс да попадне на пътя на китайските потоци, когато бъде построена АМ „Марица”, която ще ни свързва с Истанбул – традиционен хъб за китайските туристи. Друг, макар и по-слабо разработен вариант е пристанище Варна да приема китайските кораби.

В рамките на дискусията, организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и Българската агенция за инвестиции, бе поставен въпроса за нуждата от инвестиционно споразумение с Китай на ниво ЕС. Китай, който обича да общува на база двустранни отношения с отделните държави-членки, доскоро не беше склонен да се съгласи на подобно споразумение. Въпреки това, в следствие на промяна на китайската дългосрочната глобална стратегия от държави производители на ресурси към развити пазари – и тъй като юанът става по-силен – Китай има нарастваща нужда да инвестира в Европа.
Кризата в еврозоната през 2010 г. доведе до една своеобразна „китайска надпревара за Европа“, тъй като задлъжнелите страни-членки – особено тези от т. нар. периферия – отчаяно търсеха инвестиции, най-вече за своя държавен дълг и инфраструктура. Но оттогава състезанието за китайски инвестиции се разпространи от периферията към ядрото. Това прави подписването на двустранно инвестиционно споразумение с Китай спешно за ЕС.

Ангела Щенцел от ЕСВП, автор на цитирания по-горе доклад, обясни, че основните приоритети на ЕС са споразумението да има механизъм за разрешаване на спорове между държавата и инвеститора, както и подробен достъп за европейски компании на китайския пазар, който сега е ограничен. ЕС може да предложи стимули, като специално финансиране на облигации, за да привлече китайски инвеститори.

*”Формат 16+1” включва страните Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния, България, Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Литва, Латвия и Естония.