България - най-бързо растящ новатор

Проведеният от ЕК Сравнителен анализ на
иновациите в Съюза за 2015 г. показва, че общото равнище на
иновации в ЕС се е запазило стабилно. Въпреки това кризата се е
отразила върху иновативните дейности на частния сектор: броят на
иновативните предприятия намалява, както и инвестициите в
рисков капитал, иновациите на малките и средните предприятия,
заявленията за патенти, износа на високотехнологични продукти и
продажбите на иновативни продукти. Макар да има подобрения в
човешките ресурси, бизнес инвестициите в научноизследователска и
развойна дейност и качеството на науката, те не са достатъчни,
за да доведат до по-добро равнище на иновациите.
В общото класиране Швеция отново е лидер в иновациите,
следвана от Дания, Финландия и Германия. Най-бързо растящите
новатори са Малта, Латвия, България, Ирландия,Обединеното
кралство и Полша. В световен мащаб САЩ, Япония и Южна Корея
продължават да са пред ЕС.
Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще
играе решаваща роля за научните изследвания и иновациите,
по-специално за възстановяване на рисковото финансиране на
нивата му отпреди кризата. Освен това, чрез Съюза на
капиталовите пазари Комисията цели допълнително да подобри
достъпа до финансиране за предприятията, и по-специално за МСП.
Укрепването на полезното взаимодействие между програмата на ЕС
за финансиране на научните изследвания "Хоризонт 2020" и
структурните фондове също ще играе важна роля за стимулиране на
равнищата на инвестиции.
Чрез новия механизъм за подкрепа на политиките комисията ще
подпомага държавите членки при реформирането на техните
национални системи за научни изследвания и иновации и ще
стимулира иновациите в предприятията.
По-късно тази година, като част от стратегията за единния
пазар ще бъдат представени допълнителни мерки за създаването на
по-благоприятна за иновациите бизнес среда. Освен това, ще бъдат
положени усилия, за да заработи единният патент, а стандартите
да станат по-благоприятни за иновациите.
Успоредно с това комисията предприема действия за ускоряване
на цифровото преобразуване на промишлеността и за създаване на
бизнес среда, в която иновативните дружества да могат да
просперират и да получат по-лесна и достъпна защита на правата
върху интелектуалната собственост за иновациите си.
За класирането на обобщения иновационен индекс на
сравнителния анализ на иновациите в Съюза и за индивидуалния
обзор на равнището на иновации във всички 28 държави членки и
някои други европейски държави вж. информационния фиш.

Контекст

Годишният сравнителен анализ на иновациите в Съюза
представлява сравнителна оценка на ефективността на научните
изследвания и иновациите на държавите членки на ЕС.
Сравнителният анализ е полезен незадължителен инструмент, който
помага на държавите членки да оценят силните и слабите страни на
своите системи за научни изследвания и иновации и да преценят
къде да насочат усилията си, за да стимулират равнището на
иновациите си. В допълнение към държавите членки на ЕС,
сравнителният анализ обхваща Сърбия, бивша югославска република
Македония, Турция, Исландия, Норвегия и Швейцария. По
по-ограничен брой показатели, налични в международен план, той
обхваща също Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Индия, Япония,
Русия, Южна Африка, Южна Корея и САЩ. Сравнителният анализ на
иновациите в Съюза за 2015 г. е придружен от допълнителен
анализ, който класира държавите членки по индивидуални
показатели.

Сравнителният анализ на иновациите в Съюза обхваща цялата
система за иновации, като отчита способността за правене на
нововъведения както на публичния, така и на частния сектор.
Сравнителният анализ отчита общо 25 различни показателя, които
включват външните условия за иновации, нивото на собствената
иновационна дейност на предприятията и как това води до ползи за
икономиката като цяло.