България - новата емигрантска дестинация

България е сред новите имигрантски дестинации, коментира проф. д-р Кръстьо Петков на представянето на проекта BG EIF 2010/01-05.03 „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен Централен район за интеграция на граждани от трети страни”.* Той се осъществява от април до края юни т. г. с основна цел да представи модел за интеграция на чужденци, които искат да пребивават легално в страната.
Териториалният обхват на проекта изцяло покрива Южен Централен район – областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково.
Логично е България да е една от новите имигрантски страни, след влизането й в ЕС. Тя не е била и нямаше как да бъде такава преди 5 години, нито преди 20 или 50 години. Ние нямаме дългата имигрантска история на страни като Франция, Германия, част от скандинавските държави. Не познаваме и по-новата, но доста интензивна история на Италия, Испания, Гърция, Португалия, които приемаха емигранти от доста страни от Европа и извън ЕС, подчерта проф. д-р Кръстьо Петков.

Сходно изследване е правено в периода 2007-2009 г. от Фонд „Научни изследвания”. Още тогава е установено, че част от имигрантите – 16%, идват в България, но не остават – това са т. нар. транзитни имигранти. Прогнозите са били, че през следващите години поради интеграцията на България към ЕС този процент най-малкото ще се удвои. Това са и първите сведения, които откриват през първия месец от старта на проекта експертите и външните сътрудници.
В момента се прави социологическо изследване в петте области на Южен Централен район. Вече разполагаме с първата пълна систематизирана информация не само за имигрантите, но и за бизнеса, който те развиват, обясни проф. Петков. Въз основа на изследването отсега можем да формулираме двете области, в които България ще изпита последиците от засилената имиграция: пазарите на труда и икономиката в реалния сектор и в другите сфери, поясни научният ръководител на проекта.
Само в Пловдивска област през последните години са регистрирани 1664 фирми от т. нар. трети страни. Ако се изхожда от средностатистически разчети и тенденции, при добро стечение на обстоятелствата всяка от регистрираните 1664 фирми би ангажирала по 10 души персонал, което ще означава налични 16 640 работни места. Това обаче не е така, особено, ако имаме предвид географското разположение на инвеститорите, а също така и характера на фирмите, които се откриват и започват да работят на територията на областта, поясниха от Европейския колеж.
Чисто географски погледнато, Пловдив би трябвало да бъде интернационален център на бизнеса, защото тук са регистрирали свои фирми представители на над 60 страни. Най-много са тези, които са собственост на турски граждани – 827, следват ги руските – 189, и арменските – 134. Останалите компании са на граждани на държави като Сейшелските острови, Ямайка, Непал, Салвадор, Южна Африка, Япония, Албания.
Първият сондаж по проекта е в Кърджали. Той показва, че част от фирмите са или пощенски кутии, или се използват само като законна форма за работа на същинската част на бизнеса извън България, т. е. страната ни служи единствено за място на регистрация на бизнеса, обясни експертът Константи Писков.
За целите на проекта НСИ предоставя базисната информация за 600 имигранти, сред които ще се проведе социологическо изследване. Следвайки логиката и интензитета на имиграцията в други съпоставими райони, отсега можем да кажем, че на територията на Пловдивска област през последните години броят на чужденците от трети страни се е удвоил. В Бургас данните към миналата седмица сочат пребиваващи легално 2031 граждани на страни извън ЕС. Приблизително толкова очакваме да има и в Пловдив.
В национално ниво цифрата е 60-70 хил. регистрирани имигранти, но фактическият брой на пребиваващите у нас чужденци е най-вероятно е между 300 и 350 хил. души. Следователно, ако България ежегодно губи 93 хил. души, които заминават в чужбина, както беше през 2011 г., то на мястото на всеки девети напуснал идва един от трета страна. Коефициентът на заместване показва, че ние сме губеща от демографска и икономическа гледна точка страна.
*Европейският колеж по икономика и управление в Пловдив е бенефициент на проекта, финансиран от Европейския интеграционен фонд, обясни неговият ръководител и преподавател във висшето училище Константин Писков. Проф. Петков е научен ръководител, а водещ експерт – Мариана Христова.