България - скромният новатор в ЕС

Постиженията в областта на иновациите в ЕС се подобряват от година на година въпреки икономическата криза, но разликата в нивото на отделните страни в тази област се увеличава. Това е резултатът от направения от ЕК сравнителен анализ на иновациите в Съюза за 2013 г., класация на държавите-членки на ЕС. Докато в най-развитите в иновативно отношение държави резултатите са се подобрили, в други не е бил постигнат напредък. Общата класация в рамките на Съюза остава относително стабилна – Швеция е начело, следвана от Германия, Дания и Финландия. Естония, Литва и Латвия отбелязват най-голям напредък в сравнение с миналата година. Двигатели на развитието на иновациите в ЕС са МСП и въвеждането на иновациите на пазара, заедно с отличните научноизследователски системи. Въпреки това спадът в бизнес инвестициите и инвестициите на рисков капитал през периода 2008—2012 г. е оказал отрицателно въздействие върху резултатите в областта на иновациите.

ЕК публикува и доклад в допълнение към сравнителния анализ. Докладът за състоянието на Съюза за иновации показва, че Комисията вече е изпълнила до голяма степен поетите ангажименти по водещата инициатива на „Съюз за иновации“.
В сравнителния анализ на иновациите в Съюза за 2013 г. страните членки са разделени в следните четири групи:
Лидери в областта на иновациите: Швеция, Германия, Дания и Финландия – всички те показват резултати значително над средните за ЕС.
Последователи в областта на иновациите: Нидерландия, Люксембург, Белгия, Обединеното кралство, Австрия, Ирландия, Франция, Словения, Кипър и Естония – всички с резултати над средните за ЕС.
Умерени новатори: Италия, Испания, Португалия, Чешката република, Гърция, Словакия, Унгария, Малта и Литва – резултати под средното равнище за ЕС.
Скромни новатори: Резултатите на Полша, Латвия, Румъния и България са значително под средните за ЕС.

                                        Постижения на страните от ЕС в областта на иновациите

На какво се дължи успехът на лидерите в иновациите? Най-иновативните държави в ЕС се отличават с няколко общи положителни характеристики на националните си системи за научноизследователска дейност и иновации, включително ключова роля на усилията в областта на бизнес иновациите и иновациите в сектора на висшето образование. Бизнес секторите на всички лидери в иновациите показват много добри резултати по отношение на разходите и заявките за патенти в сферата на научните изследвания и развойната дейност. Освен това всички те разполагат с добре развит сектор на висшето образование и силни връзки между индустрията и науката.

Сравнителният анализ на иновациите в Съюза за 2013 г. е изготвен на базата на 24 показателя, групирани в три основни категории и 8 измерения:

„Благоприятстващи фактори“, т.е. основните градивни елементи, предпоставка за развитието на иновациите (човешки ресурси; отворени, високоефективни и привлекателни научноизследователски системи; финансиране и подкрепа);

„Фирмени дейности“, отразяващи усилията на европейските предприятия за реализиране на иновации (фирмени инвестиции, връзки и предприемачество и интелектуални активи); и

„Резултати“, показващи как всичко това се превръща в ползи за икономиката като цяло (иновативни предприятия и икономически последици, включително заетост).