България: 7.3 млн. -3 .2 млн. икономически активни

Към 1 февруари населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777 999 (51.3%) са жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени, съобщиха от Националния статистически институт. Запазва се тенденцията на урбанизация - в градовете живеят 5 339 001 души, или 72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната. В периода между двете преброявания 2001 - 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%. Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен прираст (повече починали от родени лица), а една трета (31.1%) - на външната миграция, която се оценява на 175 244 души.
Териториално разпределение
Най-голяма по брой на населението е област София (столица), в която живеят 1 291 591 души, или 17.5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население 101 018 души (1.4%). За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на областите София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна - с 13 061 души, или с 2,8%. Големи са различията в броя на населението по общини – 39.2% от населението в страната живее в 9 общини, които са с население над 100 000 души. В 60 общини преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната. Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 181 населени места няма преброени лица. В една пета (21%) от населените места живеят от 1 до 50 души, а в малко повече от една трета (36%) от населените места живеят между 100 и 500 души Една трета от населението на страната (33.6%) живее в седемте най-големи града, които са с население над 100 000 души.

Възрастова структура
Продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години. Делът на населението на възраст над 65 години се е увеличил от 16.8% през 2001 г. на 18.5% през 2011 година. В същото време през 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15.3% от населението в страната. През 2011 г. техният дял намалява на 13.2%. Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в областите Видин - 25.5%, Монтана и Габрово - по 24%, Ловеч - 23.3%, и Кюстендил - 22.8% Най- нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София (столица) - 16%. 62.2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души. 52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% - жени. По-голямата част от населението в
трудоспособна възраст живее в градовете - 75.8%, а 24.2% - в селата.

Икономическа активност на населението
Към 1 февруари 2011г. в страната има 3 282 740 икономически активни лица на възраст между 15 и 64 години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност е 65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Коефициентът на икономическа активност е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години.
От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011 г. 2 834 835 са заети, а 494 848 - безработни. От всички заети 1 470 063 са мъже (51.9%), а 1 364 772 - жени (48.1%). От всички безработни в края на януари 2011 г. мъжете са 57.2%, а жените - 42.8%. Към 1 февруари 2011 г. коефициентът на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15 – 64 навършени години, е 55.5%. Коефициентът на заетост при мъжете (56.9%) е по-висок от този на жените (54.0%). Коефициентът на безработица, изчислен към 1.02.2011 г. като отношение на броя на безработните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 15.0% общо за страната, съответно 16.4% за мъжете и 13.5% за жените. С най-висок коефициент на икономическа активност е област София (столица) - 71.5%, следвана от областите Перник - 68.3%, Габрово - 67.9%, Смолян - 67.8%, Варна - 67.1%. Най-нисък е коефициентът на икономическа активност в областите Силистра - 56.9%, Кърджали - 57.4%, Видин - 59.8%, Сливен - 60.0%, Търговище - 60.5%.

Етническа структура
Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания: Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Турската етническа група е втората по численост - 588 318 лица. Те представляват 8.8% от населението. Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9%. Населението с българско етническо самоопределение е значително по-урбанизирано в сравнение с другите две основни етнически групи. 77.5% от българския етнос живее в градовете, от турския - 37.7%, и от ромския - 55.4% живее в градовете. Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално в няколко области - Кърджали, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе, Бургас, в които живее 63.7% от населението от тази етническа група. Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области.
Най-голям е делът на ромския етнос в областите Монтана - 12.7%, и Сливен - 11.8%., следвани от Добрич - 8.8%, Ямбол - 8.5%, при общо за страната 4.9%. Лицата, които не се самоопределят, са 53 391 - 0.8%. Сред тях делът на най-младите до 19 години е 51.7% от всички, които не се самоопределят.
Битова осигуреност на домакинствата
Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата, са електрификация, водоснабденост, канализация, наличие на тоалетна и баня, както и вид на отоплението. Електрифицирани са почти всички жилища в страната. Делът на неелектрифицираните е 0.02% от всички жилища. Това са примитивни жилища, които се намират в махали в труднодостъпни планински места. По отношение на водоснабдеността и канализацията на жилищата данните показват, че в градовете делът на жилищата с водопровод и централна канализация е 92.4%. Водопровод в жилището, но без канализация имат 0.3% от градските жилища. В селата най-голям е делът на канализацията, свързана с попивна яма - 48.9% от жилищата с водопровод вътре в жилището, и 52.5% от жилищата с водопровод извън жилището. Жилищата без водопровод и без канализация са 1.7% от всички жилища в градовете и 6.8% от жилищата в селата.
Структура на обитаваните жилища по битова осигуреност на домакинствата в тях и по години на преброяванията