България в еврозоната: Целта остава 1.01.2024

"Целта ни за членство в еврозоната остава 1 януари 2024 година. Очакваме Народното събрание да приеме три ключови законопроекта, които са внесени от служебното правителство и по които вече са поети ангажименти към Валутния механизъм 2. Това заявява министърът на финансите Росица Велкова в интервю за "Сега", съобщава Министерството на финансите.

Съгласно процедурата страната ни трябва да поиска т.нар. конвергентен доклад, който изследва изпълнението на критериите за конвергенция и правната съвместимост, и по думите на министъра искането за подаването му трябва да бъде направено най-късно в началото на пролетта. Положителното нещо при приключването на бюджетната 2022 г. е, че дефицитът на начислена основа е 2,9 на сто от БВП, на касова основа ще бъде индикативно под 1 на сто.

"За конвергентния доклад ще ни е важен дефицитът на начислена основа, който е в рамките на критериите. Отговаряме и на критериите за дълга“, разяснява министър Велкова. "Единственото ни сериозно предизвикателство, като част от номиналните критерии за еврозоната, е инфлацията. Правителството предприема действия, доколкото може с фискална политика, да я намали", допълва тя. "Това е годината, в която отговаряме на всички числови критерии без инфлацията, за която изключително голямо въздействие оказва войната в Украйна. Това основно ще е тезата, която ще защитаваме, но се опитваме да положим и допълнителни усилия, за да може отклонението да е по-малко, отколкото е в момента“, отбелязва финансовият министър.

Министърът на финансите отбелязва, че освен авансовата свръхпечалба, която "Лукойл" внесе в бюджета в края на 2022 г. и която ще бъде насочена към схема за горива, са предвидени още 100 млн. лв. за антиинфлационни мерки, с които ще бъдат разработени мерки за подпомагане на уязвимите групи граждани, използващи автобусен транспорт.

Във връзка с вътрешнополитическата обстановка и т. нар. удължителен закон за бюджета и как това влияе на процедурата за прием в еврозоната, Росица Велкова посочва, че съгласно Европейския семестър България трябва да има изготвена тригодишна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. и съответно базов вариант на бюджет, който да отговаря на критериите за дефицита на начислена основа. Това означава, че на касова основа дефицитът трябва да е по-нисък от 3 но сто и трябва да се осигури средносрочна фискална устойчивост при спазване на фискалните правила. По думите ѝ – този базов бюджет следва най-малкото да бъде приет от правителството и внесен в новосформираното Народното събрание, ако се стигне до избори.

"Ние сме получили 2,7 млрд. лв. за вече изпълнени критерии по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези средства са абсолютно безспорни, те са във фискалния резерв, от тях разходът, който се извърши през 2022 г. е не повече от 100 млн. лв. Тоест ние имаме ресурс, с който да изпълняваме тези инвестиции, които са безспорни и които няма да се предоговарят, но евентуално неполучаване на второ и трето плащане през 2023 г. значително ще повлияе на дефицита в негативна посока, тъй като разходите ще се извършват за сметка на получени средства за предходна година", предупреждава министърът. Тя изрази опасения, че поради политическата ситуация е съвсем реалистично да има забавяне с второто и третото плащане по ПВУ заради обективна невъзможност да бъдат приети навреме необходимите законопроекти в случай на парламентарни избори, посочват от МФ.