България в състояние на свърхдефицит

Министерството на финансите ще предложи проектобюджет за 2023 година с дефицит от 3 % от БВП на начислена основа, съобщи пред журналисти министърът на финансите Росица Желева.

"Дебатът, който се води през последните дни, е, че за изпълнение на предложенията от последните три парламента дефицитът на бюджета за 2023 година трябва да е 6,9 на сто от БВП на начислена основа", посочи министърът.

На 17 март, в петък, ще бъде публикуван пакет промени на данъчни закони. На 3 април ще бъде представен проектобюджет за обществено обсъждане, така че на 26 април да бъде разгледан от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.

Общият обем на допълнителните пари, които ще се съберат, се очаква да е от 6 млрд. лева, каза финансовият министър.

В пакета данъчни закони се въвежда еднократна солидарна вноска свръхпечалба за второто полугодие за всички юридически лица и 100 процента дивидент от всички публични предприятия. Ще се вдигнат пътните такси и концесионните възнаграждения. Ще се възстановят и някои ставки на ДДС и акцизни ставки. Ще се вдигне акцизът на електронните цигари, а не на устройствата за нагряване на тютюн. Ще се засили фискалният контрол и ще има предварително деклариране на ДДС при рисковите стоки.

"Така ще се гарантира увеличението на пенсиите и на заплати. Ще се вдигнат с 10 процента тези заплати, които не са получили никакво увеличение през 2022 година. Ще се намалят разходите за издръжка и представителните разходи. На Народното събрание ще бъде предложен буфер в бюджета – това ще е капиталовите разходи да не могат да се пренасочват за други разходи", обясни министърът.

Тъй като двете приходни агенции ще бъдат изключително натоварени, се предвижда при преизпълнение възнагражденията там да се вдигнат с 15 процента и с 10 процента при 100 процента изпълнение на задачите.

На 17 март ще бъде качен за обществено обсъждане и Кодексът за застраховането. Това е текстът, изготвен от Народното събрание, каза Велкова.

Ако новото Народно събрание реши да вдигне дефицита на бюджета над три процента от БВП, ще влезем в процедура на свръхдефицит, ще ни трябва по-висок дълг, което би създало проблеми за набиране на ликвидност. Може да не се наберат необходимите за дефицита пари и да се стигне до заем от МВФ, каза Велкова.

На първи юли изтичат намалените ставки за ресторантьори и бизнеса за акциза на горива и те ще бъдат възстановени. Хлябът, брашното, бебешките храни и книгите ще останат с намалената ставка на ДДС, каза Велкова.

Данък свръхпечалба ще се начислява от 1 юли, като ще има авансови вноски по него. Окончателният данък ще се събере през 2024 година, допълни финансовият министър.

Държавата не е изправена пред фалит, каза финансовият министър.

В доклада за служебно ползване на МФ се посочват и необходимите стъпки за овладяване на притеснителната финансова ситуация в страната. „Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика – отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100 % дивидент за държавата от държавните предприятия и др.“.

„В частта за разходите също са необходими мерки, например замразяване на политиката на доходите, с изключение на ръста на минималната работна заплата (МРЗ) съгласно правилата на Кодекса на труда (промяната влиза в сила от 1 януари 2024 г., б.р.). По този начин ще се осигурят средства за осъвременяването на пенсиите съгласно Кодекса за социално осигуряване“.

Отличителна черта в документа на финансовото министерство освен препоръката за намаление на разходите за издръжка и капиталови разходи с не по-малко от 10 на сто е и „определяне на по-висок лимит за поемане на дълг с цел осигуряване на достатъчна ликвидност през 2023 г. в случай на настъпване на неблагоприятни обстоятелства и събития“, като и „забрана за преструктуриране на одобрените капиталови разходи на правителството и насочването им за други цели като персонал и издръжка“.

Докладът е предложен от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова обосновка.