България в топ 5 по екоданъци

България е сред първите пет страни в ЕС, в които се плащат най-високи екологични данъци в общността, показват данни от анализ на Евростат за дела на екологичните данъци в общите държавни приходи от данъци и социални вноски през 2016 г. 

Екологичните данъци у нас съставляват дял от 9,6 на сто в общите приходи от данъци и социални вноски през 2016 г., при среден показател за ЕС от 6,3 на сто. Освен това събраните екоданъци у нас през 2016 г. са били в размер на 1,334 млрд. евро. За сравнение - през 2007 г., когато страната ни става пълноправен член на ЕС, размерът на събираните екоданъци е бил около 1 млрд. евро, или увеличение за 10 години от 334 млн. евро, показват данните на Евростат. 

За страната ни най-голям дял от събраните екологични данъци се пада на таксите върху енергията /включително горивата за транспорт/ - около 75 на сто, като останалите сегменти са приблизително - 20 на сто от данъци върху транспорта /без горивата/ и около 5 на сто такси от замърсяването на околната среда и ресурсите, показват данните на Евростат. 

Европейската статистика разграничава четири различни категории екологични данъци: от енергията /всички видове горива за транспорт/, транспорта /внос или продажба на МПС, регистрация на МПС и др./, замърсяването на околната среда и ресурсите. Екоданъците все повече се използват, за да повлияят на поведението на икономическите оператори, независимо дали са производители или потребители. 

Тези данъци също генерират приходи, които потенциално могат да бъдат използвани от правителството за увеличаване на разходите за опазване на околната среда или ефективно управление на природните ресурси, показва анализът на Евростат. 

Екоданъците в ЕС са били €364 млрд.

Държавните приходи от екоданъци в ЕС възлизат на 364,4 млрд. евро през 2016 г., в сравнение с 296,5 млрд. евро през 2006 г., отчитат данните на Евростат. Делът на екологичните данъци варира значително в държавите-членки - в Латвия е регистриран най-голям дял от екологични данъци в размер на 11,7 процента, пред пет други държави членки на ЕС: Словения - 10,6 на сто, Гърция - 9,8 на сто, България - 9,6 на сто, Хърватия - 9,3 на сто и Румъния - 9 на сто.

В другия край на скалата, най-ниски дялове от екологични данъци са регистрирани в Люксембург - 4,6 на сто, Германия - 4,8 на сто, Франция - 4,9 на сто, Белгия и Швеция - по 5 на сто. 

Най-много екоданъци са събрани в Германия - 58 млрд. евро, Великобритания - също 58 млрд. евро, Дания и Полша - по 11 млрд. евро, Швеция - 10 млрд. евро и др. 

Данните за съседите ни показват, че в Турция през 2016 г. са събрани около 26 млрд. евро от екологични данъци, в Гърция - около 6 милиарда, в Румъния - 2,5 милиарда, в Сърбия - 1,5 милиарда евро.

Екологичните данъци все повече се използват, за да повлияят на поведението на икономическите оператори, независимо дали са производители или потребители. ЕС все повече подкрепя тези инструменти, тъй като предоставя гъвкави и рентабилни средства за укрепване на принципа "замърсителят плаща" и за постигане на целите на политиката в областта на околната среда, отчита Евростат. /БТА