България все още остава някак чужда

Посещението на вицепремиера и министър на външните работи на България Екатерина Захариева в Москва имаше за цел да даде допълнителен тласък на двустранните отношения, които попаднаха в сериозен застой след разтрогването на проекта „Южен поток“ от страна на София. Външно всичко изглеждаше добре: гостенката се обръщаше към руския си колега Сергей Лавров на „ти“, а той на свой ред се пошегува с бъдещи съвместни проекти в газовия сектор. В откритата част на срещата двамата дипломати се опитаха да избегнат болезнени теми, но не успяха да прикрият напълно различията помежду си, коментират в редакцията на руския вестник „Коммерсантъ“.
Български министър на външните работи не е посещавал Русия от юни 2011 г. В този период първите дипломати на съседната й Сърбия направиха седем официални и работни посещения в Русия, на Турция - четири пъти, а на Гърция - три пъти. Ситуацията е по-лоша единствено по отношение на Румъния – за последно неин външен министър направи визита в Москва през далечната 2009 г. Но отношенията между Русия и Румъния традиционно са сложни, докато в представите на руснаците (особено родените СССР) българите принадлежат към приятелския лагер.
Въпреки това през последните години отношенията между Москва и София са в застой. Сериозен удар за тях беше отказът на България - под натиск от САЩ и ЕС - от изграждането на газопровода „Южен поток“ през Черно море. Сътрудничеството между двете страни по изграждането на АЕЦ „Белене“ също претърпя провал – спорът дори бе предаден на международен арбитраж. Той обаче не допринесе за развитието на диалога, както и разногласията около Украйна и последвалите санкции, свързани с конфликта в Донбас.
Посещението на Захариева обаче имаше за цел да създаде впечатление, че нещата вървят във възходяща линия – при това в двете страни. Тя припомни за началото на строителството на територията на България на т.нар. „Балкански поток“, разклонение на „Турски поток“, през който ще се извършват доставки на руски природен газ в Сърбия и Унгария. Захариева подчерта също, че наскоро българските власти обявиха търг за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене" и увери, че ще се радват на участието на Русия в този процес. В заключение тя очерта оптимистично перспективите за двустранните отношения в областта на туризма, образованието и културата. През цялото време българската гостенка се обръщаше към Сергей Лавров на „ти”.
Руският министър говори за енергийното сътрудничество с еднакъв ентусиазъм и дори нарече „Балкански поток“ „Български поток“, което очевидно зарадва събеседника му. Сергей Лавров предаде на гостенката си документите за правото на неограничено използване на земята, върху която се намира посолството на България в Руската федерация. И похвали българските власти за създаването на благоприятни условия за изучаване на руски език в страната.
В откритата част на срещата си дипломатите не говориха директно по належащи въпроси. Но през последните седмици Москва и София се сблъскаха по два въпроса. Най-острото несъгласие предизвика изложбата, открита на 9 септември в Руския културно-информационен център в София за 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма. Тогава от Министерството на външните работи на България призоваха руснаците „да не затварят очите си за това, че щитовете на съветската армия донесоха на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, деформираха икономическото им развитие и ги изолираха от динамиката на процесите, протичащи в развитите европейски държави“. В отговор на това Москва гневно отбеляза, че София „пренаписва история", като нарече позицията на българските власти „опасна тенденция".
Друг дразнещ ефект беше преследването на видни личности от русофилското обществено движение от страна на българските правоприлагащи органи . Те бяха обвинени в шпионаж, което в Москва бе изтълкувано като „русофобия".
По информация на изданието, по време на закритата част от разговорите Сергей Лавров е повдигнал и двата въпроса пред Екатерина Захариева. В разговора с него тя е коментирала най-общо темата за Втората световна война, но е подчертала, че българската страна няма да промени позицията си.
На пресконференция след преговорите Екатерина Захариева, без да се обвързва с нищо, призова „да не се политизира историята“. И тя обяви намерението си да положи цветя на два особено важни за България паметници - на Героите от Плевен, както и на този на Св. св. Кирил и Методий. Трябва да се отбележи, че огромното мнозинство от външните министри, посещаващи Москва, полагат венци на Гроба на неизвестния войн.
Що се отнася до преследването на фигури, симпатизиращи на Москва, по информация на „Коммерсантъ“, Екатерина Захариева е уверила Сергей Лавров, че българското правителство няма нищо общо с подобни действия.
Догодина се очаква Сергей Лавров да посети България. За последно той направи визита в София през 2014 година.

Превод: агенция Фокус