България все по-близо до е-правителство

Асен Начков*

На 19 юли 2018г. ООН представи своето ново изследване на електронното управление на страните членки на ООН. Изследването представя индекс за държавите членки, който измерва степента на употреба и ползваемост на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за предоставяне на публични услуги на гражданите. Изследването на ООН излиза всеки две години, като последното издание беше от 2016 г. В сравнение с 2016 г., България се е изкачила в класацията с 5 места – от 52-ро място през 2016 г. до 47-мо място.

Какво представлява електронното управление?

Електронното управление представлява съвкупността от услуги, предоставени на гражданите на една страна от държавните институции по електронен път (чрез интернет-базирани технологии, Bluetooth, GIS, технологии за мобилна комуникация и т.н.). Целта на електронното управление е да се дадевъзможност на гражданите да участват ефективно в управлението на държавата, да се осъществява по-бърз и ефикасен информационен обмен както между различните административни единици, така и между тях и гражданите, и като цяло да се увеличи качеството на услугите, предлагани от държавните институции.

В България основни примери за услуги, предоставени чрез електронното управление, са услугите на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Търговския регистър и др.

Индекс на готовност за е-правителство

Индексът на готовността за електронно правителство на ООН е периодичен индекс, чиято цел е да предостави обстойна и точна оценка за степента на развитие на електронното правителство в различните страни членки на ООН. Първото издание е от 2003 г., като в следващите години индексът се публикува всяка година. След 2008 г. започва да излиза веднъж на две години. 

Основните показатели, които се разглеждат в изследването, са:

-Интернет-базирано изследване на степента на предоставените услуги – тук се отчитат броят на интернет страниците на различни държавни структури, тяхната наличност, обхватност и функционалност.

-Индекс на изградената и работеща телекомуникационна инфраструктура. За да се състави добро приближение за нейния размер, се измерват: делът на хората, които имат достъп до телефон; делът на хората, които разполагат с мобилен телефон; делът на хората, които използват интернет; делът на хората, които разполагат с компютър; делът на хората, които имат достъп до високоскоростен интернет.

-Индекс на човешкия капитал, който отразява технологичната грамотност в дадена страна. Тук се измерват: делът на грамотните хора; очакваният среден брой години образование; истинският среден брой години образование; брутният коефициент на записаните в училище деца.

-Индекс на електронното участие (е-участие). Той показва доколко коментари и мнения в публичните уебстраници на институциите, форумите, блогове и др. помагат по отношение на взетите решения от страна на правителството. Измерва се и също доколко са ефективни държавните институции във включването на обществото в процеса на формиране на политики.

Какво показват числата?

Тази година в топ 10 страни с най-развито електронно правителство са главно тези, които бяха и през 2016 г. – Дания, Австралия, Южна Корея, Обединеното кралство, Швеция, Финландия, Сингапур, Франция и Япония. За периода 2016-2018 г. Япония  е новата страна, която достига първите 10 места в класацията, за разлика от Холандия, която отпада от тях. На първо място е Дания с индекс за развитието на електронното управление 0,9150. През 2016 г. най-развитата страна в това отношение беше Обединеното кралство с индекс 0,9193, което показва, че цялостно за всички страни има едва доловимо намаляване на развитието на електронното управление.

В периода 2016-2018 г. България развива своето електронно управление значително. От 52-ро място през 2016 г. страната достига 47-мо място. Подобрението не е само в относителен мащаб спрямо другите страни, но и в абсолютен – през 2016 г. индексът е 0,6376, а за 2018 той е 0,7177. Това поставя България пред страни като Хърватия, Чехия, Румъния и Сърбия в своя регион, но зад Швейцария, Словения, Естония, Германия, Люксембург и други западноевропейски страни.

Стойността 0,7177 е определена от ООН като висока степен на развитие на електронното управление. Най-значителното подобрение в показателите на България е в състоянието на електронно предоставените услуги - 35% (данните за този показател се набавят от специално проведени анкети в страните). Подобрението в е-участието е 25%, а подобрението в телекомуникационната инфраструктура, както и това в човешкия капитал са средно с около 3%.

По-подробно за някои компоненти:

Индексът на изградената и работеща телекомуникационна инфраструктура показва, че за двугодишния период потребителите на интернет са се увеличили с над 4 процентни пункта. Делът на хората, които ползват стационарен телефон, е намалял с около 5 процентни пункта, а делът на хората, които имат мобилен телефон, е намалял с 12 процентни пункта.

Индексът на човешкия капитал показва, че основното подобрение идва от увеличение в процента на децата, които се записват в училище (с 1 процентен пункт до сегашната стойност 90,53%). Няма реална разлика в процента на хората с грамотност (98,4%), а увеличението в средния брой години образование е почти 1 година.

Значително е и увеличението в е-участието. Стойността на този показател през 2016 г. е 0,6949, а през 2018 г. вече е 0,8708. Това подобрение с 25% показва ясно, че властта взема предвид коментарите и запитванията на гражданите, предоставени посредством интернет, повече от преди.

През 2003 г., когато това проучване се извършва за първи път, индексът на готовност за е-правителство на България е 0,548. За 15 години се увеличава до 0,7177, като тази стойност е най-високата досега. Факторите за това увеличение са най-различни, но един основен от тях е, че дигитализацията на правителството става все по-нужна и очаквана от гражданите с развитието на технологиите. Затова с увеличаването на използваните технологии в едно общество е нужно и паралелно увеличаване в технологиите на услугите, предоставени от държавните институции.

* Авторът е стажант в ИПИ

снимка: pixabay.com