България е за по-ранното изравняване на земеделските субсидии

Запазване на директните плащания, по-ранното (до 2014 г.) изравняване на субсидиите по схемите за единно плащане на площ с тези на старите страни-членки на ЕС, запазване на бюджета и досегашната структура на първи и втори стълб, както и по-голяма свобода за приоритетите по отношение на подкрепата по него. Това са основните и най-важни акценти от българската позиция за промените в Общата селскостопанска политика след 2013 година. Около тази позиция през изминалата седмица се обединиха представители на Министерството на земеделието и храните, браншът и неправителственият сектор.
За да се случи това, през декември по време на пленарната сесия в Страсбург българската страна ще разпространи писмена декларация с ясно искане за изравняване на субсидиите през 2013 година, съобщиха български евродепутати. Така ще разполагаме с четири месеца за събирането на 50 плюс един подписа на европейски депутати, за да има тази писмена декларация силата на законодателен документ на Европейския парламент, което е първата по рода си инициатива.
Основните идеи на новата ОСП, събрани и лансирани от различни държави-членки в много широк вариант, станаха ясни на 18 ноември, след като Европейската комисия излезе с официално комюнике. Вчера еврокомисарят по земеделието Дачиан Чолош събра в Брюксел всички министри от Общността в рамките на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, сред които бе и министър Мирослав Найденов, за да им представи съобщението на ЕК относно Общата селскостопанска политика към 2020 г.. Нейните главни цели са най-общо - посрещане на бъдещите предизвикателства по отношение на храните, устойчивото управление на природните ресурси и действията във връзка с климата и запазването на териториалния баланс и на разнообразието на селските райони.
Документът очертава три варианта за бъдещата реформа.
След обсъждане на тези идеи в средата на 2011 г. Европейската комисия ще представи официални законодателни предложения.
Първият вариант най-общо е за запазване на сегашното положение като параметри, на преките плащания, и увеличаване на средствата за посрещане на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, водите, биоразнообразието, енергията от възобновяеми източници и иновациите. У нас този вариант се определя като не особено адекватен. Вторият вариант е отпадане на директните плащания, защото има група държави, които казват, че тези пари могат да бъдат насочени към други сектори с
по-голяма обществена полза. Привържениците на тази теза също са малцинство. Третият вариант, който съвпада и с българската позиция, е изравняване на субсидиите, без условности и отделяне на допълнителен пакет от субсидии, които обаче да бъдат "заслужени".
Като цяло очакванията са част от европейските държави да защитават привилегиите си, а други, сред които и България, са за изравняване на субсидиите.
Наблюдатели видяха в съобщението силно положително послание за малкия земеделец и малките ферми, които за първи път са в центъра и субсидиите ще достигат пряко до тях. Ако трябва да резюмираме конкретните инструменти, на този етап имаме само големият контекст - ясна визия за ОСП и дефинирани цели. От тук нататък предстоят дебатите за нейното прилагане.
Първият инструмент, който пряко и най-много интересува България, това са директните плащания. "Край на несправедливостта между новите и старите срани-членки", каза при представянето самият еврокомисар Дачиан Чолош. Но въз основа на какви точно критерии ще бъде новото разпределение и дали това, за което България най-много настоява - изравняването на преките плащания да стане не през 2016 г., както се предвижда, а още през 2013 - 2014 година, зависи от позицията, която страната ни защити. Това означава ние сами да работим за дефинирането на тези критерии и солидни аргументи да защитим нуждата си.
По отношение на втория стълб е много важен бъдещият дебат за НАТУРА 2000 и Директивата за водите, които са все още проблематични за България. Затова е добре по тях да преговаряме за по-дълги преходни периоди, в които да покрием критериите.
Териториалният баланс е също важен за страната ни, защото голяма част от територията ни е заета от полупланински райони и такива в периферията, което отново изисква много ясна позиция за достигане на субсидии до тях и едновременно с това да предложим алтернативните култури, които ще отглеждаме там и да отстояваме прехвърлянето на средства към тях.
За първи път опазването на водите и околната среда в новата ОСП излиза от задължителния си характер, а има стимулиращ такъв и ще носи допълнително средства за тези, които ги спазват, отчетоха наблюдателите.
За първи път България може да е фактор за определяне на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, отбелязаха от земеделското ни министерство. По думите на заместник-министър Цветан Димитров страната ни има изключителния шанс да бъде една от тези държави, които могат да определят съдбата си в областта на земеделието.
При представянето на съобщението Чолош заяви, че "ОСП не е само за земеделските стопани, а за всички граждани на ЕС - като потребители и данъкоплатци. Поради това е важно да създаваме нашата политика по начин, който е по-разбираем за широката политика и който ясно посочва обществените ползи, които земеделските стопани предоставят на обществото като цяло. По този повод еврокомисарят подчерта колко важно е ОСП да стане "по-екологична, по-справедлива и по-ефективна". По думите му
дошло е време, когато европейското земеделие трябва да бъде не само икономически конкурентноспособно, но и екологично такова. /БТА/