България е море от изоставени лозя?

В лозарството има натрупани проблеми, които не намират своето решение, коментира Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ) по време на пресконференция на тема "Продължаващото кризисно състояние на бранша и липсата на адекватна реакция от страна на Министерство на земеделието", съобщи БТА.

Едни от водещите проблеми в сектора са:

приемането на новите технологични карти от страна на Министерство на земеделието и липсата на яснота за използването им,

крайно недостатъчното, неправилно и несправедливо разпределение на средствата от финансови помощи и липсата на информация как са определени ставките за подпомагане за 2023 г.,

Стратегическия план и налагащи се изменения,

икономическата нецелесъобразност на агроекологичните мерки и липсата на програма за техника, позволяваща кандидатстването на отделни земеделски стопани, а не организации от такива, липса на подпомагане за зимните пръскания при лозовите насаждения.

Друг ключов проблем е обещанието, че през март 2023 г. ще има действащ публичен лозарски регистър, за да се види действително колко лозари са останали. "Много колеги се отказаха. България е море от изоставени лозя. Водим се 630 000, а сме останали не повече от 300 000, затова настояваме за лозарския регистър – за да е ясно при кого отиват тези субсидии", подчерта Василев.

"Заниженият контрол на държавата е факт, липсата му е факт. Ние приветстваме контрола, редовен и за всички производители", посочи Ангелов.

Според председателя на НСБЛ нямаме никаква целенасочена политика от години, за който и да е сектор на земеделието. За лозарството не се консултират нещата с бранша, а той има идея как може да се справи.

"Ние сме единствената страна в ЕС, която не защитава собственото си производство. Същевременно истината е, че на Европа не ѝ трябваме като конкурент, а като пазар", коментира Атанас Василев. 

По думите му най-голям проблем е липсата на предвидимост, тъй като им е било обещано да се разработи стратегия, която да обхваща поне 25-годишен период, да се разработят мерки за спасяване на бранша. 

"Да знаем на какво да разчитаме. Минималната работна заплата се вдигна, което са повече разходи за нас. Между 15 и 20 процента е увеличението на препаратите, според най-новите цени", информира председателят на НСБЛ.

"От всички институции – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Министерство на земеделието (МЗм), Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), не получаваме никакво разбиране и никакво съдействие. Ние сме единствените, които нямаме право на подпомагане за зимно пръскане. За нас това е много важно да се случи, макар че сумата не е голяма. И по този въпрос все още нямаме решение", сподели Калин Иванов.

По думите му същото се отнася и за десертните лозя – от световен лидер и износител, България в момента е на дъното, а на всичкото отгоре субсидиите им са намалени.

"Виненото грозде е продукт, суровина. Поради тази причина Европа не желае да субсидира нещо, което не влиза в менюто за изхранване на населението. Това ни обясни заместник-министър Тодор Джиков", каза Марин Калнев, член на НСБЛ и собственик на малко лозарско стопанство 150 дка. Той сподели за посещение в Свиленград вчера, където са му съобщили, че 3500 дка вече са изоставени. "Това значи, че другата година тези лозя няма да могат да се рекултивират", обясни Калнев.