България и Гърция на опашката по цифровизация

България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави членки на ЕС в класирането по Индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., съобщава ЕК.
По отношение на човешкия капитал равнището на България все още е сред най-ниските в ЕС.
Лицата, които притежават поне основни цифрови умения, възлизат на 29 на сто от населението на България на възраст от 16 до 74 години в сравнение със средно 56 на сто за ЕС. Предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват, посочват от Брюксел.
Що се отнася до свързаността, България достига едва 59% при цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет сред домакинствата с абонамент (средна стойност за ЕС: 77 на сто), като също така изостава при разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 мегабита в секунда /Mbps/ (15 на сто, при средно 34 на сто за ЕС). При мобилния широколентов достъп има висока степен на покритие с 4G мрежи, но покритието с 5G мрежи е нула процента за 2020 г. в сравнение със средно 14 на сто за ЕС. Разпространението на мобилен широколентов достъп до интернет все още е ниско - 63 на сто (при средно 71 на сто за ЕС). Неотдавна приключилият търг за радиочестотен спектър за 5G мрежи е важна стъпка към постигане на своевременно внедряване на 5G, въпреки че все още липсва достатъчен радиочестотен спектър в определени обхвати. В резултат от търга беше постигнато значително подобрение в сравнение с 2020 г.; готовността за навлизане на 5G сега е 20,55 на сто при средно 39 на сто за ЕС.
По отношение на интегрирането на цифровите технологии от страна на предприятията в България картината е смесена, смятат експертите на ЕК. Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но тяхното въздействие би се увеличило, ако повече предприятия бъдат
насърчавани да ги използват. Освен това интензивното информиране как новата инфраструктура може да помогне на МСП да се цифровизират и да повишат равнището на уменията си може да има положително въздействие. Използването на изкуствен интелект е по-широко разпространено от средното за ЕС. От друга страна повечето малки и средни предприятия все още не извършват електронна търговия: 8 на сто от българските МСП извършват продажби онлайн, 3 на сто от МСП реализират трансгранични продажби, също така 8 на сто от оборота е от онлайн сегмента (тези стойности са приблизително наполовина на съответните средните за ЕС).
По отношение на цифровата публична администрация остарялата правна уредба продължава да е основна пречка. Потребителите на услуги на електронното управление съставляват едва 36 на сто от потребителите на интернет (средно за ЕС: 64 на сто), а цифровите обществени услуги за
гражданите са с резултат 57 от 100 (средно за ЕС: 75). Независимо от това цифровите обществени услуги за предприятията и използването на отворени данни от публичните администрации са малко над средното за ЕС. Националната стратегия в тази област и дейността на Държавна
агенция "Електронно управление" доведоха до обещаващи подобрения. Бяха предприети редица действия за работа с хората, с цел да се насърчи използването на услугите на електронното управление (с подкрепата на фондовете на ЕС). Все още има забавяния в прилагането на електронна идентификация и електронния подпис, въпреки че се предлагат и други начини за идентификация. Беше дадено предимство на системите за подпомагане на решенията в областта на електронното здравеопазване, за да се подкрепят процесите на администриране в здравеопазването и кампанията за ваксинация срещу COVID-19, пише в съобщението.
Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС; делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 на сто от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56%. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС. Специалистите в областта на ИКТ съставляват 3,3 на сто от общата заетост. Този показател бележи нарастване в сравнение с 2019 г. (като стойностите достигат тези от 2018 г.), макар че това е малко като дял от работната сила предвид недостига на пазара на труда и по-бързото увеличение на средната стойност за ЕС (която сега е 4,3 на сто). Жените обаче са 28 на сто от всички специалисти по ИКТ, което прави България лидер по този показател в ЕС.