България и Румъния с общи проекти за Дунав

България и Румъния ще подпишат меморандум за сътрудничество в осъществяването на проекти за развитието на река Дунав. Това съобщи в Русе заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и национален представител за контакти на България по Стратегията на ЕС за Дунавския регион Николина Николова. В крайдунавския град се състоя среща между представители на правителствата на двете страни и на Европейската комисия. "Основната цел на срещата беше да се обсъди създаването на Междуведомствен комитет между България и Румъния за идентификация, подготовка и реализиране на конкретни проектни предложения, които ще доведат до развитието на река Дунав до 2020 г. - в краткосрочен период, и до 2030-а и 2050-а година - в дългосрочен план", обясни Николова. По думите й до края на юни ще бъде готов и съгласуван текстът на меморандума между двете страни, който да бъде подписан през септември тази година. "В рамките на този меморандум ще се създадат работни групи за всеки конкретен проект с представители от всички заинтересовани ведомства, за да можем да спазим интегрирания подход и да сме сигурни, че вървим заедно в посока развитие на река Дунав, която в българско-румънския участък е 471 км", обясни Николова. Заместник-министърът на транспорта Камен Кичев каза, че по този начин България и Румъния категорично заявяват пред ЕК, че са готови заедно да изготвят програма за подобряване на плаваемостта по река Дунав. Крайната цел е да няма периоди, в които реката да бъде неплавателна - нито през зимата, нито през лятото. Според Кичев на срещата е била обсъдена възможността в краткосрочен план да бъде купена техника, с която ще се намалят дните на неплаваемост и това е първата стъпка. "Един ледоразбивач и две съоръжения за драгиране са достатъчни да свалят с поне 50 процента неплаваемостта, която е към момента", каза заместник-министърът на транспорта. По думите му ЕК е готова да помогне и е доволна от факта, че България и Румъния са се договорили как ще работят в бъдеще на река Дунав. "Реката е приоритетен коридор за ЕК, но за съжаление се използва само 10% от капацитета й за сметка на претоварените пътища", посочи Кичев. Според директора на АППД Павлин Цонев в краткосрочен план е нужен и нов хидрографски кораб, тъй като в момента се използва плавателен съд на 34 години. Координаторът на Европейската комисия за проектите по вътрешноводния транспорт Карла Пейс заяви, че е много доволна от днешната работна среща. "Според мен успяхме да създадем един уникален нов модел за сътрудничество в Югоизточна Европа", допълни тя. Чезаре Бернабеи от генералната дирекция "Мобилност и транспорт" към Европейска комисия заяви, че до края на тази година или в началото на следващата Европейският парламент трябва да одобри документът за новия финансов инструмент за Свързана Европа, по който ще се финансират транспорт, енергетика и телекомуникации. Той посочи, че повече от 31 млрд. евро се предвиждат за проекти в сферата на транспорта, над 9 млрд. евро - за енергийната инфраструктура, и още толкова - за телекомуникации.БТА