България: Инвестиции, придобивания&сливания

Преки чуждестранни инвестиции и източници

Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари – април 2015 г., достигат 523.5 млн. Евро, или с 96.9 млн. евро (22.7%) повече в сравнение с периода януари – април 2014 г. Това показват предварителните данни на БНБ. Въпреки този ръст, потокът на 12-месечна основа през последните три години остава в границите 1.1-1.5 млрд. евро, или около 3.2% от БВП.
В анализ агенцията Industry Watch разкрива следните по-важни тенденции в инвестиционната активност у нас:
В периода след кризата относително по-малко чужди инвестиции се насочват към фирми в търговията, строителство и имоти и финансов сектор в сравнение с периода преди настъпването на кризата. За сметка на това се увеличава делът на инвестициите в индустрията, комуналните услуги, хотелите и ресторантите, както и фирмите занимаващи се с транспорт, складиране и съобщения. Промишлеността става относително по-привлекателна за чуждите инвеститори, концентрирайки 27% от инвестиците след 2009 г.
Според анализа чуждестранните инвестиции в България в периода на 1996-2014 г. възлизат на 43,7 млрд. евро. В условията на хиперинфлация и криза в реалния сектор чуждите вложения са минимални. В периода 1997-2002 г. те достигат средно 6% от БВП. В годините, когато ръстът на икономиката надхвърля 6% (2003-2008 г.), инвестициите утрояват приноса си до 17,7% от БВП. След началото на кризата обаче те се свиват до 3,7 на сто.
Кой инвестира в България?
В периода 1996-2014 г. най-големите източници на инвестиции в България са Холандия (16% от всички), Австрия (14%), Гърция (8%), Великобритания (6%) и Германия (6%).
Статистиката за произхода на чуждестранните инвестициите трябва да се разглежда с известни уговорки, отбелязва анализът. От една страна, една значима част от потока капитали идва от страни, често наричани „офшорни зони”, което скрива истинския произход на инвеститора. За целия период, размерът на инвестиците от подобни юрисдикции извън ЕС е 6,3% от общия, а ако добавим Кипър, Малта, Лихтенщайн и Люксембург, делът им достига 16%.
От друга страна, възможно е самата компания-инвеститор в България смени собственика си след като вече се е установила в България, и така реално да се промени географският профил на компаниите, правещи бизнес у нас.
В действителност, последните години станахме свидетели на много динамичен процес на сливания и придобивания, засегнал и компании с дейност в България. Те ще засегнат както търговската ориентация и източниците на финансов ресурс за развитие, така и оперативния мениджмънт и корпоративната култура. Няколко такива сделки засегнаха ключови компании в България.
Сливания & придобивания
Собственикът на Пощенска банка – Юробанк – вече се контролира (близо 65%) от американски и канадски фондове, водени от Феърфакс Файненшъл Холдинг (с 20%). След успешното финализиране на увеличението на капитала с 2 864 млн. евро през май 2014 г., 64.6% от акциите на банката са собственост на институционални и индивидуални акционери, сред които освен Феърфакс Интернешънъл, световни фондове като Маккинзи Файненшъл Корпорейшън, Кепитъл Груп Кампънис Инк. и други.
Норвежката Теленор Груп вече е собственик на телекомуникационния оператор Глобул – новият собственик присъства на 13 национални пазара, обслужва 186 млн. абонати и има годишен оборот от 12.7 млрд. евро.
Междувременно, мексиканският мултимилиардер Карлос Слим пряко и косвено притежава близо 60% от Телеком Аустриа – собственици на българския оператор Мобилтел.
Германският инвеститор Ксела Интернешънъл – производител на строителни материали в България – е с акционери френския фонд PAI Partners и американският Goldman Sachs Capital Partners.
В автомобилната индустрия белгийските ЕПИК и Сензор найт станаха част от бизнеса на филипинската ИМИ и американската Сенсата (с годишен оборот от 2.4 млрд. долара и заводи в 15 страни), а немската Иксетик вече е част от операциите на канадската Магна Пауъртрейн (с продажби от 36 млрд. долара и над 130 хил. служители в целия свят).