България иска гарантирани цени на млякото

България е единствената страна членка на ЕС, която изпълнява едва 65% от квотата си за мляко, т.е. произвежда по-малко от равнището на вътрешна консумация, се казва в становище на Съвета на българските аграрни организации /СБАО/, свързано със законодателните предложения на ЕК за млечния сектор. Прилагането на общата селскостопанска политика и по -специално разпределението на директните помощи на единица площ определи сравнително ниски нива на подпомагане на този сектор и рискува да доведе до структурен дисбаланс на земеделието, се посочва в становището.
От организацията припомнят стратегическото значение, което има производството на мляко /краве, биволско, овче и козе/ за България. Освен жизненоважен продукт, секторът допринася за осигуряване на постоянни работни места в селските райони и за опазване на околната среда. Според СБАО високите цени на фуражите сега допълнително изправят млекопроизводителите пред сериозното предизвикателство, свързано с тяхното оцеляване. Те приветстват инициативата на Европейската комисия за специфично законодателство за сектора и изразяват надежда, че специфичните особености на млекопроизводството в България ще бъдат взети предвид.
В становището млекопроизводителите настояват за адекватни мерки, гарантиращи предпазна мрежа за подкрепа и стабилизиране на цените и предотвратяване на спад под определено равнище. Една от тях е хармонизирането на данъчната тежест.
Млечната продуктивност в 12-те нови страни членки е значително по-ниска от тази в старите страни членки - 4763 кг/крава, срещу 6880 кг/крава за 2010 г. Продуктивността в България е значително по-ниска от тази в старите страни, членки, се посочва в становището. Според прогнозите на Европейската комисия, тази тенденция ще се запази и до 2015 г.
По тази причина от СБАО настояват за предвиждане на финансови мерки за подобряване на генофонда и развитие на съществуващия потенциал за производство на месо - говеждо, овче, козе, биволско. В становището се изразява подкрепа на искането на старите страни членки за разширяване на мярката за подкрепа на организации на производители. В същото време организацията изразява скептицизъм за ролята на интерпрофесионалните организации за подобряване ситуацията на млекопроизводителите. В България млекопроизводството е силно раздробено и при това положение производителите винаги ще бъдат подлагани на натиск от страна на преработвателите. Създаденият млечен борд, според организацията, е конкретен пример за това. Тази структура не допринесе с нищо за излизане на сектора от кризата, се заявява в становището на Съвета на българските аграрни организации.