България иска дерогация за завишени норми на ТЕЦ-ове

Министерството на енергетиката работи активно и съдейства за разработването на единна позиция по отношение на големите горивни инсталации и възможността България да получи дерогация заради техните завишени норми, това увери министър Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол днес.
Конкурентните цени на електроенергия както за едрите, така и за крайните клиенти, може да се постигне единствено на основата на либерализация на електроенергийния пазар. В съответствие с изискването на Европейското енергийно законодателство тенденцията за постепенно премахване на регулираните пазари на електрическа енергия и природен газ в рамките на ЕС, Министерството на енергетиката е предприело действия по либерализацията на енергийния пазар у нас и интегрирането му в общия европейски енергиен пазар. За осигуряването на социална поносимост на цените на електрическата енергия в процеса на постигане на пълна либерализация, се предвижда 5 годишен преходен период за пълно отпадане на регулираните цени, през който за битовите клиенти да се прилагат компенсирани цени, обясни министър Петкова. Тя добави, че независимо от по-строгите норми на документите от Брюксел за серен диоксит, азотни оксиди и живак, съществуващите централи ще могат да се възползват от предвидената възможност за дерогация, която ще им позволи да спазват по-либерални норми. Въпреки това Изпълнителната агенция по опазване на околната среда към МОСВ трябва да гарантира, че не се причинява значително замърсяване и се опазва околната среда, подчерта енергийният министър.Тя каза още, че МЕ работи активно и съдейства за разработването на единна позиция по отношение на големите горивни инсталации и възможността България да получи дерогация заради техните завишени норми.
Министерството на енергетиката възприема основните цели в енергийната политика на Европейския съюз - сигурност на енергийните доставки, конкурентоспособност и устойчивост, посочи още Петкова. Във връзка с приетата от ЕС в края на 2014 г. рамка за политиките в областта на климата и енергетиката до края на 2030 г. и пакета от мерки, които ЕК представи през 2016 г. в рамките на законодателната инициатива "Чиста енергия за всички европейци", предстои изготвянето на интегриран национален план за периода 2021 - 2030 г., с перспектива - до 2050 г. Той трябва да определи националните ни цели в областта на енергетиката и климата и на политиките, които да съответстват на взаимно договорените цели на енергийния съюз, обясни Петкова.
"Предвиденото от последните решения на ЕК рязко ограничаване на парниковите газове, емитирани от енергетиката, ще доведе до закриването на ТЕЦ-овете в България и съкращаване на над 10 хил. души, работещи в сектора. През последните години у нас въглищата имат най-голям дял в енергийното потребление, което през 2015 г. достига до 35, 5 на сто. Лигнитните ни въглища са с много ниско качество - съдържат пепел, влажност, но са евтини. Освен това няма къде другаде да се потребяват освен в България" - така депутатът от БСП Таско Ерменков аргументира въпросът си. По думите му делът на природния газ е 14 процента, един от най-ниските в ЕС. До 2050 год. очакванията в световен мащаб са използването на енергия от възобновяеми източници да нарасне двойно. Ерменков попита министър Петкова на тази база след затваряне на ТЕЦ в България каква ще бъде политиката на МЕ за енергийно гарантиране на социално поносими и конкурентни цени.