България навлезе в спирала на срив

За четвърти пореден месец доверието към правителството пълзи надолу, като вече достига 19%, според проучване на Алфа Рисърч, проведено в края на месец октомври. Така, то слиза под психологическата бариера от 20 на сто и под електоралния потенциал на поддържащите го политически сили БСП и ДПС. Отрицателните оценки нарастват до 49%. В тях се отразява недоволството на различни социални групи, в които кабинетът, макар и по различни причини, губи одобрение.
След тримесечен период на стабилизиране на личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски на около 30 на сто, през септември той бележи рязък спад надолу. В момента, с 24% положителни и 48% отрицателни оценки, действащият премиер има по-ниска популярност от своя предшественик Б.Борисов в края на неговия мандат.
Извън протестите, другият фактор, който влияе най-силно върху спада на доверието за правителството, е оценката за икономическото състояние на страната. Едва 16% го определят като положително, 48% - като отрицателно.
Като признак за слабост на правителството се оценява и бламирането му по въпроса за удължаването мораториума за продажба на земя на граждани на ЕС. 30% от българите виждат в този вот принципна позиция, защитаваща интересите на българските граждани. 62% са на мнение, че позицията е безпринципна, водена от чисто партийни интереси.

Проблемите във функционирането на изпълнителната и законодателната власт и невъзможността им да обединяват усилията на отделните институции в решаването на ежедневни проблеми повлича надолу дори и фигури, които доскоро се ползваха с високо доверие и авторитет.
Президентът Росен Плевнелиев губи шест процента от личния си рейтинг и в момента позитивните оценки за дейността му се изравняват с отрицателните (29% : 29%). Най-негативно към него са настроени симпатизантите на БСП и Атака. Положително отношение към президента запазват привържениците на десните партии и ДПС.
От август, когато измерихме сериозната за длъжността „главен прокурор” подкрепа от 35%, до октомври, Сотир Цацаров губи почти 10% доверие. В резултат от този негативен тренд, и при него, както и при президента Р.Плевнелиев, положителните и отрицателните оценки за дейността му се изравняват (26%:26%).
Парламенът остава с критичните 11% доверие, но трупа нови, почти 10% недоверие.
Относително най-слабо засегнати от ерозията на доверието са българският еврокомисар Кристалина Георгиева и националният омбудсман Констатнин Пенчев. И двамата запазват позитивен рейтинг, но и при тях е налице спад от около 5%. Кристалина Георгиева се ползва с 40% доверие и 21% недоверие, а К.Пенчев – с 32% доверие и 16% недоверие.
Изключително тревожен симптом е равнището на доверие към една от ключовите институции и символ на стабилността в държавата – Конституционния съд. Доверието в него, измерено след решението на съда по казуса „Пеевски”, е едва 12%. Този резултат, нетипичен и вероятно без аналог за институция с такъв статут, ще поставя на изпитание обществената легитимност на неговите решения във всеки по-значим социален казус.