България не е Холивуд, но индустрията тръгна

Каква е причината за Ренесанса в производството на български филми и сериали, какво е бъдещето им, мнението на доц. Биляна Томова в интервю за EconomyNews.bg.

Александър Котев
Доц. Томова, свидетели сме на сериозен ръст в производството на български ТВ и кино продукции, които се приемат добре от българската аудитория. Каква според вас е причината за това възраждане на българското кино?
Телевизионното филмово производство и филмовото производство за голям екран използват различна технология, дори само да вземем за пример периода за заснемане. За една серия от 40-50 минути това са около четири дни, а за един филм 35-48 дни, като пътят от идеята до екрана в най-добрия случай продължава 2 – 2,5 години. За киното основен стимулиращ фактор е Законът за филмовата индустрия, който влезе в сила от 2004 г. и гарантира не голямо, но стабилно във времето финансиране на българското филмово производство, а поради спецификата на филмовия процес, резултатът става видим две-три години по-късно. Това позволи постепенно нарастване броя на произведените филми - от един-два-три през 90-те години, до 5-7 игрални филма сега годишно. Много от последните филми са режисьорски дебюти – Източни пиеси, Тилт, Подслон, Кецове, Аве. Дочакахме навлизането на ново поколение творци, предполага се по-близки като светоусещане до съвременната аудитория. Много често, това са млади хора, тръгнали от телевизиите или пък минали през късометражното кино, което става все по-интересно за гледане и с все по-сериозно фестивално присъствие. Нарасна броят на копродукциите, което е и признание за конкурентоспособност на българските филми и ,разбира се, признание за високо професионално ниво на режисьора, продуцента, екипа. И това са коопродукции с множество награди – Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, Островът. Макар и мъчително, появиха се и първите филми, заснети без държавна субсидия –Лора от сутрин до вечер, Шменти капели, които са отново режисьорски дебюти. Българското кино стана разпознаваемо за масовия зрител, то придоби видимост и което е много важно, появи се и медийно ехо, т.е. ние най-накрая започнахме да промотираме собственото си производство. Доказа се, че телевизионната реклама на българските игрални филми, например за Мисия Лондон, за Love.net е важен фактор за успеха.

А относно „сезонът на българските сериали“, сериалът е най-естественият телевизионен продукт за един развиващ се пазар. Културен продукт, отговарящ на ритъма на предлагане на тази медия и след апогея на реалити формата нашият телевизионен пазар започна да развива и този социо-културен феномен. Естествено е желанието да видиш отражение на националния и собствен бит, повече отколкото на бразилския, например. Засега сме в тези граници. Не може да се отрече, че малкият и големият екран са взаимни катализатори. След Мисия Лондон, зрителите започнаха да очакват българските филми, хората занимаващи се с този бизнес станаха разпознаваеми, актьорската професия възроди имиджа си на интересна и търсена, както показва и многобройността на кандидатстващите в НАТФИЗ тази година.
Това означава ли, че в България се заражда силна филмова индустрия и доколко печеливша е тя?
България не е Холивуд , нито има пазара на Германия и Франция. Печалба от един филм, може да се очаква при пазар от 63 милиона потребители – това е признанието на учебниците по икономика на киноиндустрията! Ние сме малка страна и затворена езикова общност, а такива са преобладаващо страните в Европа. Така че във всички евро документи киното е обявено за културно изключение с двойствен характер, т.е. не просто индустрия, а и културен продукт, израз на европейското културно многообразие, израз на национално културно самосъзнание и самочувствие. Ние сме доказали и доказваме, че можем да имаме силна киноиндустрия – с наградите, с копродукциите си, със събудения зрителски интерес. Може да се печели, ако удържим тенденцията на пълните салони, но под „печалба“ тук разбирам да се върне поне размера на вложението. В момента при монополен разпространителски пазар и оскъдна кино мрежа това е по-скоро мечта. Пиратството спомага за подобна ситуация. Затова една широка кино мрежа и справедливото разпределение на стойността на билета е с определяща важност. При телевизионните сериали ситуацията е различна – високият рейтинг говори за възвращаемост, а това се обвързва с рекламно време и продуктово позициониране.
Какви са начините на финансиране на телевизионните и кино продукции? Има ли разлики?
Българското кино се финансира от конкурсни проектни субсидии от Националния филмов център, средства от европейски фондове, предварително закупуване на права за излъчване, макар и малки – средства от БНТ за копродуцирано производство и средства от програма Меценат на Софийската община, средства от „Евроимаж“, от програма Медия, от частни средства. Разбира се, основен гарант за устойчивост с базисен дял остават проектните субсидии от НФЦ, реално това са средно 57% от цялата стойност. При телевизионните сериали финансирането зависи от това кой ги произвежда, т.е. ако е обществена телевизия това са част от бюджетните средства по чл.71.2 от Закона за радио и телевизия -„телевизионно филмово производство“. За останалите телевизии източника са частни средства.
Българските филми задоволяват до голяма степен вътрешната потребност от кино и телевизия, но ако ги съотнесем със съвременните европейски, азиатски и холивудски стандарти, на какво ниво се намираме?
За стандарта на таланта, мисията и внушенията на визията мисля, че е излишно да коментираме. Това не зависи от географското положение на страната и фактът че продаваме успешно копродукциите, а вече и телевизионните си сериали го доказва. Но относно допълнителните технологични ефекти, подчертавам допълнителни, а не стандартна техника, това е въпрос на много сериозни инвестиции. Българските филми са ниско бюджетни и рядко надхвърлят 0,5 или 1 млн. евро бюджет – как тази сума да сравним с бюджета от 300 млн евро на Карибски пирати , например. Това значи планетарни различия в хонорари, средства за постпродукция, където се създават и всички чудеса на съвременните технологични ефекти. Ние правим по-скоро европейско, арт кино, с което в никакъв случай не отричам функцията забавление – качественото забавление е голямо майсторство плюс големи пари. То изисква и друг вид пазари, тези на големите студия и обороти, където правото на final cut излиза от ръцете на режисьора и става право на продуцента.
От какво се пести при заснемането на филм с ограничен бюджет и как това влияе на крайния резултат? (В свое интервю, Ованес Торосян споделя, че в при снимането на български филми „гледаме по-тънко да минем”.
Във всеки филм по света това с по-лекото минаване е ролята на продуцента. И затова ако ти трябва мелодия, то режисьорът иска участие на филхармонията, а продуцентът ще настоява това да е звука на вятъра…Ето защо, би било добре тези две професии да не се съвместяват от един човек. Професията на продуцента се нуждае от обществено признание и чрез образователен ценз и това е и една от причините за възникване на магистратурата по продуцентство в УНСС, например. А от какво може да спести един филм, днес вече много от елементите на декора, пиротехниката са елемент на пост продукцията и могат да бъдат генерирани компютърно. Но трябва да се внимава със спестяването и не бива да се забравя, че става въпрос за уникален човешки труд – високо специализиран в технологичен аспект, носещ талант в творчески аспект.
Филмът „Миграцията на паламуда” на режисьора Людмил Тодоров бойкотира българските киносалони, заради монополните условия, които, грубо казано оставят едва 5 – 10% печелба за продуцентите. Кой печели и кой губи от тази ситуация?
Губят всички – разпространители, показ, зрители, творци. Когато държавата е дала средства за производство, тя е длъжна да регулира цялата верига, включително и показа с всичките му прозорци – кино, телевизия, DVD, мобилни средства, VOD и т.н. Липсва контрол от нейна страна на недопустими състояния за един пазар – монопол на една разпространителска компания, сливане на два пазара чрез обща собственост – този на дистрибуцията и този на показа, нещо, което дори Холивуд е забранил още в зората на киното. Когато са налице тези нерегулирани пазарни дефекти, не трябва да ни учудва несправедливото поделяне на печалбата. Но това е страхотно ощетяване на цялото общество, което е дало чрез своите данъци пари за подкрепа на българското кинопроизводство. Държавата има инструменти за реакция, един от тях е и Комисията за защита на конкуренцията, но не ги използва.
От друга страна, вече има възможност да гледаш филм по интернет като изпратиш СМС на стойност 2,40 лв – една доста находчива идея. Имате ли данни доколко е ефективна?
За България идеята е нова, но не и за света, където това е сериозен дистрибутивен прозорец и начин за ограничаване желанието за пиратство. Надявам се и тук да е така.
Наскоро приключи популярният София Филм Фест, който запознава кинолюбителите с многообразие от български и чуждестранни филми на по-ниски цени. Доколко е важна потребителската култура и отношението на хората към киното за развитието на това изкуство?
Потребителската култура има решаващо значение, защото това е пазарът, за който се работи, но не бива да забравяме, че аудиторията е социален продукт, т.е. тя се формира чрез гледане, слушане, четене. А в България вече има поколение, което не е стъпвало в киносалон, защото кина има само в 18 града на страната. Променят се моделите на потребление на култура през последните 20 години – в големите градове това са новите търговски пространства, все по-важно е и предлагането от дигиталните пространства. Затова през 2009 г., когато Обсерватория по икономика на културата и „Отворено общество“ направиха национално представително изследване за културните нагласи и културното потребление на населението се оказа, че анкетираните ходят на кино 2 пъти в годината, но теглят филми/торенти 24 пъти в годината. А 61% от анкетираните не са посещавали кино през годината, защото има райони, където възможности за достъп просто липсват, защото липсват кина. Да, имаме „Пътуващо кино“, „Пристигащо кино“, които са апостолски дейности на хора като Стефан Китанов и Андрей Слабаков, но липсва цялостна политика в тази посока, която да отрази настъпилите промени. Надеждите са свързани със създаваната в момента национална стратегия за култура, където стратегията за кино е важен елемент. Това е възможност за навлизане и осъществяване на много свежи идеи, например част от читалищната мрежа да се превърне в място за показ на българско и европейско кино. Настъпващата дигитализация и възможностите на европейските фондове са обнадеждаващи фактори в тази посока.

*Повече за ситуацията в българското филмово производство ни разказа на доц. Биляна Томова, доктор по икономика на културата и медиите и преподавател в Университета за Национално и Световно Стопанство. Доц. Томова е и ръководител на магистърска програма по Продуцентство и културни индустрии, както и съосновател на Обсерватория по Икономика на Културата.