България няма да „открадне” гръцките туристи

Милена Илиева
Южната ни съседка от месеци тъне в жестока икономическа рецесия, растящи цени и масови протести. От това страда туризмът.  Част от анализаторите в сектора изразиха надежда, че България би могла да спечели от нестабилността на юг. Прогнозите за това обаче няма как да се сбъднат, категоричен е директорът на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов. Туризмът в България няма директна връзка с този в Гърция, аргументира се той. „Клиентелата ни е различна, затова не може да очакваме, че туристът, отказал се от почивката си в Гърция, ще я замени с ваканция в България”.  Родният турист е устойчив на кризи, той не припознава ситуацията в Гърция като криза, която би го отказала от намерението да почива на гръцките плажове. Туристическите агенции не отчитат сериозен спад на записванията за южната ни съседка. Намалението на българи, избрали Гърция, се дължи основно на икономическата криза в България, а не на фактори, свързани с обстановката на юг.
Повече гърци у нас
За първите 5 месеца на годината туризмът регистрира ръст на посещенията на гърци у нас в рамките на 17 до 23%. Тук заслугата спокойно можем да я припишем на кризата в южната ни съседка. Ежедневно наблюдаваме гърци, които „прескачат” до България, за да зареждат по-евтино гориво и да пазаруват по-евтини стоки. Макар, че това не са пътувания с цел почивка, те се регистрират от НСИ като еднодневни екскурзии, които стимулират икономиките на пограничните райони. 
5% нови туристи през лятото?
Добър летен туристически сезон очакват от бранша. Прогнозата е за 5% увеличение по показателя брой туристи, посетили българските курорти през лятото. От началото на 2010 година статистиката отчита почти 10% ръст на пътуванията към  България. Над 8 млн. и 600 хиляди туристи се очаква да посетят страната ни през 2010 година. Ако прогнозираната цифра  бъде реализирана, ще се похвалим с повече посетители в курортите от 2009 година. Дори обаче прогнозата да се сбъдне, почти 75% от леглата остават празни, коментира директора на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов. Според него, явлението се дължи на факта, че голяма част от хотелите не могат да отворят и да започнат работа, тъй като ние не сме развили другия продукт, а именно – разработване на културните и природни забележителности и превръщането им в туристическа атракция. „Въпреки кризата частният туристически сектор ще продължи да работи с обемите, с които може при това раздаване на картите”, допълва Драганов.
Сърби и македонци в България
10% ръст на туристическите посещения през зимния сезон, отчетоха от бранша. Спад се забеляза  сред туристите от южната ни съседка заради блокирането на българо-гръцките граници. Той обаче е минимален – само 5%. Премахването на визите за сърби и македонци работи в полза на нашия туризъм. От сектора вече отчетоха увеличение на пътуванията към България от гражданите на тези страни. Прогнозата е тази тенденция на ръст да продължи и през лятото.
Ниски цени и промоционални оферти за лятото
660 млн. лева оборот отчетоха  хотелите през 2009 година. Ниски цени, атрактивни промоции и борба за туристи – такъв се очертава да бъде летният туристически сезон през 2010 година. От Центъра за оценки и анализи в туризма не споделят прогнозата за 25% намаление на цените. Анализаторите обаче са категорични, че тази година ще получаваме повече услуги и продукти за цената, която ще платим. Например. Ако миналата година българинът е харчил средно около 500 лв. по време на лятната си почивка, то през тази, ще плати същата цена, но ще получи нещо допълнително към избрания пакет – допълнителен обяд или допълнителна туристическа атракция, включена в пакета. 
Бизнесът остава сам в борбата за привличане на туристи. Абдикирането на държавата от управлението на сектора е сериозен проблем, който бизнесът не може да реши сам, твърди Румен Драганов. България се нарежда на трето място в света, след Италия и Гърция, по брой културни и природни забележителности. „Те са собственост на държавата, но държавата не знае, че е техен собственик”, отбелязва Драганов. Така тези забележителности остават недостъпни, до тях няма инфраструктура, те не са пригодени за посещения. Те не привличат туристи.Никой не ги рекламира. Този проблем трябва да намери решение в новия закон за туризма, който все още чака своя ред  да бъде изработен, обсъден и приет.