България, осъдена за АЕЦ "Белене" + Какво предстои?

Мира Лазарова

Руската компания „Атомстройекспорт” ще получи от България 620 млн. евро по спора за спиране на строителството на АЕЦ „Белене”, предаде ТАСС. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене”, съобщиха от "Росатом". Съдът е постановил щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. През септември 2012 г. компанията "Атомстройекспорт" - дъщерно дружество на "Росатом", което се занимава със строителството на ядрени централи по руски дизайн в чужбина, заведе арбитражно дело срещу българската НЕК за 1.2 млрд.евро за спирането на строителството на АЕЦ "Белене". Решението за спиране на изграждането на втората българска ядрена централа беше взето в края на март 2012 г. от първото правителство на премиера Бойко Борисов.

Ето какво се отбелязва в официалното съобщение на Росатом:

Руската държавна корпорация „Росатом“ е удовлетворена от решението на Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева, според което щетите на „Атомстройекспорт“, част от „Росатом“, в резултат на решението на българската компания НЕК за прекратяване на строителството на АЕЦ „Белене“, са признати в размер на 620 милиона евро.  Съдът удовлетвори основните искания на „Атомстройекспорт” за заплащане на извършените дейности и поръчаното оборудване, а също за компенсации на лихвите и съдебните разходи, включително заплащане за услугите на адвокатите от компанията Sidley Austin LLP.  Както и преди, „Росатом“ оценява проекта за АЕЦ „Белене“ като отличен и съжалява за неговото прекратяване, тъй като в случай на спазване на договора към настоящия момент централата щеше да бъде построена. "

Коментари

"Най-големите ми страхове се разминаха. Арбитражното дело, заведено срещу НЕК, е с решение за 550 млн. евро, които България трябва да плати, но за да изкупи произведеното оборудване", заяви министър-председателят Борисов пред журналисти. "Има два варианта - НЕК и руската страна да решат да строят реактор или двете страни да се разберат да го продадат", добави той. "Тъй като спирането на АЕЦ "Белене" бе с решение на Народното събрание Борисов заяви, че в парламента ще се търси най-доброто решение.

Решението на арбитража за АЕЦ "Белене" може да бъде определено като обективно, логично е да си платиш това, което си поръчал. Това каза на извънредна пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова по повод на решението на Арбитражния съд по заведения от "Атомстройекспорт" иск срещу НЕК за АЕЦ "Белене".
Общият размер на иска, който "Атомстройекспорт" предяви, е приблизително 1,2 милиарда евро. Предстои решението да се връчи официално на НЕК съгласно процедурата, обясни Петкова, като уточни, че досега решението е постъпило само на електронната поща на НЕК, късно снощи.
Арбитражът беше изключително сложен от правна и техническа гледна точка и представлява стотици страници. Предстои те да бъдат много сериозно и детайлно анализирани от НЕК и адвокатите й, каза министърът.
Първият прочит на арбитражното решение, направен от НЕК и адвокатите й, показва, че арбитражът е взел решение, анализирал е всички факти и обстоятелства и е уважил и присъдил почти половината от предявения иск на "Атомстройекспорт", каза Петкова. По думите й арбитражът признава единствено и само иска на "Атомстройекспорт", свързан с реално произведеното оборудване, което НЕК е поръчала. Всички останали искове на "Атомстройекспорт", свързани с претенции за ескалация на цената, пропуснати ползи, неустойки, извършени дейности, извън предмета на договора, и разходи за демобилизация, са изцяло отхвърлени от арбитража, добави министърът.
Арбитражът е преценил, че НЕК като страна по това дело, има ангажимента да заплати и да се сдобие с актив, който представлява ядрено оборудване. Срещу тези средства, които са приблизително около 550 млн. евро, НЕК ще придобие актив и след като стане нейна собственост, съществуват различни възможности и варианти за по-нататъшно продължаване на този процес, коментира Петкова.
 НЕК и адвокатите й възнамеряват, след като се запознаят с всички факти и обстоятелства по арбитража, да поискат среща с "Атомстройекспорт" и в рамките на диалог да изяснят позициите си и да търсят взаимноизгодно решение и за двете компании, каза Петкова.
 Важно е, че НЕК ще плати само за произведено вече оборудване. Срещу всеки лев, който НЕК хипотетично би трябвало да плати, стои реален актив. Счетоводно погледнато, за НЕК няма да настъпят щети от арбитража, добави Петкова.
 Има произведен един реактор в неговата цялост, а вторият реактор не е довършен напълно, за което НЕК прави извод от арбитражното решение, каза Петкова. След като НЕК анализира решението на арбитража, трябва да се направи проверка на място в заводите, за да се види на какъв етап е оборудването и какво на практика НЕК трябва да придобие.
 След официалното връчване на решението от арбитража има 30-дневен срок, в който НЕК и "Атомстройекспорт" ще имат възможност да се запознаят с мотивите и да преценят какви следващи стъпки ще предприемат, обясни Петкова.

"Решението на арбитражния съд за проекта „Белене“ е изцяло в наша полза". Това каза председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев във връзка с решението на арбитражния съд за проекта за АЕЦ „Белене“. „Знаете, че искът беше за 1,2 млрд. евро, в който се включваха претенции от руска страна за неустойки, пропуснати ползи, ескалации т. н. Всъщност решението на съда е изцяло в посока това, което ние предлагаме още от 2012 г. в момента, в който изтече споразумението в Белене“, допълни Добрев. По думите му в сумата от 550 млн. евро влизат единствено неплатените фактури, защото НЕК след 2010 г. не се е изплащала. „Това е нашето предложение още от март 2012 г. Така че спокойно можем да твърдим, че Арбитражният съд е потвърдил нашата позиция по делото. Решението е изцяло в наша полза, защото не уважава нито една от останалите претенции на руската страна“, заяви Добрев. Той обясни, че тъй като има само поръчано оборудване, на което са изтекли допълнителните споразумения, не се дължат никакви неустойки, пропуснати ползи или каквото и да било друго.

Това е лоша новина, но очаквана. Това заяви Драгомир Стойнев от "БСП лява България" пред журналисти в парламента, след като стана ясно, че Арбитражния съд в Париж е решил Националната електрическа компания /НЕК/ да плати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро за оборудването за АЕЦ "Белене". От БСП са предупреждавали, че това ще се случи, но управляващите не са се вслушали в тяхното мнение, посочи Стойнев. Той припомни, че решението за спирането на проекта "Белене" е взето от първото правителство на Бойко Борисов и дори след произвеждането на успешен референдум, управляващите не са обърнали внимание на желанието на хората. Сега НЕК трябва да заплати един милиард и сто милиона лева /550 млн. евро/, обясни Драгомир Стойнев. Според него сега трябва да се вземе разумното и национално отговорното решение и в следващите няколко дни от "БСП лява България" ще излязат с конкретна, ясна, категорична позиция за това какво трябва да се прави с вече готовото оборудване.

Каква е последващата процедура?

Дори и България да е осъдена, каква е последващата процедура, докато държавата изплати сумата? След решението на арбитража не следва директно плащане, тъй като решението трябва да бъде признато от български съд - т.нар. екзекватура. Процесът ще отнеме няколко години, като е възможно и съдът да откаже да признае чуждия арбитраж от Париж.

Ето какво предвижда българският закон, синхронизиран с европейската и със световната практика:

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА АРБИТРАЖНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Характеристика на арбитражното решение

Арбитражното решение влиза в сила с връчването му на една от страните по спора.

Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То не подлежи на обжалване, т.е. то е стабилно. Ако е порочно, отмяната му може да бъде постигната само по исков ред.

Арбитражното решение е задължително за страните.

Арбитражното решение подлежи на доброволно изпълнение.

Възможно е решението да възпроизведе спогодба, постигната между страните по спора. Сключената пред арбитражния съд спогодба има същата изпълнителна сила като постановеното след устни състезания арбитражно решение.

Изпълнението на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958г., ратифицирана от РБ през 1961г., обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г.

Признаването и допускане изпълнението на чуждо арбитражно решение (постановено от арбитражен съд със седалище в чужбина) става съобразно сключените от РБ двустранни и многостранни международни договори. Компетентен да признае чуждо арбитражно решение или да допусне неговото изпълнение у нас е СГС.

Последици на арбитражното решение

Арбитражното решение не е държавен, а частноправен акт, но с процесуални, т.е. публичноправни последици. Тези последици са същите като на съдебното решение. Това е така, защото арбитражът е заместител на държавното правосъдие и трябва да може да даде същата защита, която страните биха получили чрез решението на държавния съд. Последиците на арбитражното решение са:

Сила на присъдено нещо, т.е. решението е задължително за страните и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение;

Конститутивно действие, (ако искът е бил конститутивен);

Изпълнителна сила. Осъдителното арбитражно решение има същата изпълнителна сила като съдебното решение. Влязлото в сила арбитражно решение е изпълнително основание. Въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист от СГС.

Отмяна на арбитражно решение

Тъй като арбитражното решение е частен, а не държавен акт, неговата отмяна става по исков ред, а не чрез обжалване. Заинтересованата страна предявява конститутивен иск за отмяна на порочно арбитражно решение пред ВКС. Основанията за отмяна се изчерпателно изброени в закона. ВКС е обвързан от основанията за отмяна, посочени в исковата молба и няма правомощието да прави служебна преценка за правилност на арбитражното решение. Срокът за предявяване на иск за отмяна е 3 месеца от получаване на решението. Срокът е преклузивен и не може да бъде възстановен. Някои от основанията за отмяна, предвидени в чл.47 от ЗМТА, са свързани с нищожност на арбитражното решение, а други – с унищожаемост. Когато ВКС констатира нищожност на арбитражното решение,той го отменя, като делото не се връща на арбитражния съд, за да постанови по него валидно решение, но пътят за предявяване на иск пред държавния съд е открит. Когато ВКС отмени арбитражното решение на основание неговата унищожаемост, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане – чл.49 от ЗМТА.