България, осъдена заради качество на въздуха

Съдът на Европейския съюз в Люксембург постанови  съдебно решение по заведеното от Европейската комисия дело срещу България за неспазване на задълженията по директивата за качеството на въздуха. Това съобщиха от Съда на ЕС.
Съдът е решил, че България не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на ЕС. Решението на Съда гласи, че с постоянното неспазване от 2007 г. до 2014 г., включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на прахови частици в София, Пловдив, Варна и зоните Северна, Югозападна и Югоизточна, нашата страна не е изпълнила задълженията си за приложение на съответната директива.

Европейските норми за качество на атмосферния въздух са от изключителна важност и тяхното пренебрегване води до сериозни здравни последици като астма, заболявания на белите дробове, дихателните пътища и сърдечно-съдовата система. Според Световната здравна организация през 2012 г. в световен мащаб замърсяването на въздуха е причина за 3 милиона преждевременни смъртни случаи. В Европа те са 479 000, от които 8 634 в България, нареждайки страната на едно от водещите места в Европа.

„Европейското законодателство за качество на атмосферния въздух е полезен инструмент, благодарение на който много европейски градове предприемат мерки и инициативи да се справят с лошото качеството на въздуха“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампания „Климат и енергия“ към „Грийнпийс“-България.

„Време е и българските градове да започнат прилагането на реално действащи мерки, които да доведат до подобряване качеството на въздуха и да осигурят на жителите си безопасна среда за живеене“, допълва Теодора Стоянова. Като се има предвид двата основни източника на замърсители - трафик и отоплението на твърдо гориво, работещи мерки са например създаването на адекватни политики, които подкрепят развитието на велосипедния и обществения транспорт, замяната на остарели и неефективни горивни системи за битовото отопление.

Еколозите се надяваме, че решението на съда, макар и негативно за България, ще доведе до реални промени в националните и местни политики за качеството на атмосферния въздух. Според Комисията, България нито е взела всички необходими мерки, за да прекрати превишаванията на нормите, нито е осигурила достатъчно информация относно мерките за подобряване качеството на въздуха. Ето защо първата стъпка в правилната посока е разработването, обновяването и реализирането на наличните програми за качество на въздуха, за които съдът потвърждава, че имат сериозни структурни проблеми, и приемането на реални мерки срещу превишаването на нормите във възможно най-кратък срок.