България отличник по усвоени средства

Илиана Иванова - член на Европейската сметна палата представи Годишния одитен доклад за изпълнението на европейския бюджет за 2013 г. в Комисията по бюджет и финанси на българския парламент. Според документа през миналата година България се оказва един от най-големите нетни получатели на европейски средства и то въпреки политическата нестабилност в страната ни. Според европейските одитори 4,7 на сто от всички плащания с европейски средства за 2013 г. не са разходвани според правилата, а в повечето случаи страните – членки са имали достатъчно налична информация за засичане и коригиране на грешките при политиките със споделено управление между Европейската комисия и държавите – членки на Европейския съюз. За правилата и грешките при усвояването на средствата от европейския – интервю за радио „Фокус”.

Как спират разплащанията по някои от оперативните програми, а страната ни е един от най-големите нетни получатели на европейски средства за 2013 г.?

Илиана Иванова: Възможно е и двете тези да са верни. Аз представих в Комисията по бюджет и финанси Одитния доклад за 2013 г. Тоест информацията по отношение на това доколко България е печеливша, доколко се усвояват средствата в Европейския съюз за 2013 г., съответно забавените плащания по програми, проблемите с одобряването на нови оперативни програми са съвсем други въпрос, който тепърва предстои да бъде разрешаван. Но по отношение на това как страната ни е изглеждала и се е представяла през 2013 г. наистина може би е изненадващо за повечето от слушателите ще бъде това, че страната ни не изглежда толкова зле. България не е най-лошият ученик както обикновено сме свикнали да чуваме. По отношение на това колко са платените и колко са получените европейски средства в страната ни, ние наистина се нареждаме на едно от челните места по процент от Брутния национален доход, мога да кажа, че само Естония, Латвия, Литва са преди нас по отношение на този показател. По отношение на усвояемостта на средства, което е съотношението между платените и задълженията, страната ни тук не е в челните места, но отново пък не е и на последно място. Може би пак изненадваща информация. Ако средното равнище на усвояемост за Европейския съюз е около 69 процента, то при нас при кохезионната политика ние се движим в порядъка около 59-60 процента, малко под средното, но отново не в дъното на класацията и има редица държави, които са след нас.

Означава ли това, че административният капацитет у нас е толкова добре изграден, че не се влияе или малко се влияе от политическата нестабилност и честата смяна на правителства?

Много добър въпрос, тъй като и административният капацитет, и политическата стабилност са едни от най-важните фактори, които влияят върху усвояемостта на европейските средства във всички страни – членки. Наскоро излезе едно проучване от Европейския парламент, което определя именно способността на административния капацитет, възможностите за съфинансиране от националните бюджети и политическата стабилност като трите основни фактора, които влияят върху усвояемостта. Несъмнено честата смяна на правителства, на различни управления и на национално, и на регионално ниво е посочена като една от основните причини за по-ниската усвояемост. Това донякъде обяснява и положението, в което се представя нашата страна през 2013 г. Да се надяваме, че политическата стабилност наистина ще окаже този положителен ефект, за да могат да бъдат отпушени и средствата по оставащите оперативни програми, както и средствата за новия програмен период. Знаете, очакваме около 32 милиарда лева.

Казахте, че въпреки наличието на определени предизвикателства, България навлиза в своя втори програмен период с вече натрупан опит и реализирани ефекти от прилагането на политиките за сближаване. Въпросът е кои са предизвикателствата и как трябва администрацията да се справи с тях, а и политическата власт?

Разбира се тези предизвикателства стоят не само пред България. Искам да ви кажа, че във всички държави, които са усвоявали европейски средства, който не е усвоявал, който не е одитиран при него не са открити грешки. Грешки има при всички. Най-податливите области на грешки традиционно си остават земеделието, кохезионната политика. Там, разбира се, са проблемите с обществените поръчки, с недопустими разходи, недопустими проекти, бенефициенти. Те се наблюдават не само в България, но и във всички държави – членки. Това, което трябва да се направи, част от нашите най-важни препоръки са, разбира се, че е много важно да се подобряват системите за контрол, но наред с това трябва да се правят и стъпки в посока на опростяване на сложните механизми за изразходване на европейски средства през новия програмен период. Всъщност това е една от основните препоръки, които ние правим, тъй като доста често сложните процедури отказват предварително една част от бенефициентите въобще да кандидатстват по програми. В тази посока и Европейската комисия, и страните – членки е хубаво да продължават усилията, за да бъдат тези програми достъпни за бенефициентите и за всички европейки граждани.

В доклада се посочва още, че в повечето случаи страните – членки са имали достатъчно налична информация за засичане и коригиране на грешките. Тогава къде се корени проблемът – корупция, непрозрачност?

Точно така, държавите са имали възможност и в определена степен тези механизми работят, тъй като вие цитирахте и в началото – 4,7 процента са грешките в цялостното изразходване на европейския бюджет. Ако не работеха тези корективни механизми, говорим за финансови корекции, за прекъсвания, за възстановявания на плащания от държавите – членки. Ако такива корективни механизми не бяха предприети, този процент грешки щеше да бъде още по-висок. Ние изчисляваме, че процентът щеше да бъде 6,3 на сто. Така че, разбира се, винаги има какво да се желае в повече и да подобряваме тези механизми, но наличните механизми, които в момента и Европейската комисия прилага в следствие на нашите констатации, и разбира се, системите за контрол в държавите – членки, оказват ефект върху коригирането на този краен процент грешки, които ние всички се стремим да бъде по-нисък, възможно най-нисък.

Като цяло, извън частния случай България, как се справят страните – членки на Европейския съюз с усвояването на европейския бюджет?

С усвояването на европейския бюджет аз ви казах за земеделие и за кохезионна политика, мисля, че това са най-интересните области. Ако говорим за кохезионна политика за миналата година средната усвояемост е, За България говорим, е 59 процента като за Европейския съюз този процент е 69. Тоест ние сме малко под средата. В дъното на класацията са държави като Румъния, като Хърватия, Словакия, Италия. Една Румъния примерно, там усвояемостта е 47 процента за кохезионна политика. За земеделието отново 69 процента средно за Европейския съюз. При нас този процент е 65 като зад нас се нареждат държави като Гърция, като Румъния, Италия, Кипър, Испания, дори една Франция, ако щете с 64 процента. Тоест ние сме почти в „златната среда“, ако мога така да се изразя. Разбира се, текущият програмен период все още не е приключил. Имаме правилото N+2 за 2015 г. Трябва да положим всички възможни усилия, за да повишим усвояемостта, за да достигнат тези средства до българските граждани.

Успяват ли страните в Европейския съюз да разходват средствата ефективно и да не гледат на европейския бюджет просто като още един приход в националните си бюджети?

Това е изключително важен въпрос. Благодаря, че го задавате. Тъй като за следващия програмен период това ще бъде основният акцент, основният момент, върху който и ние ща наблягаме в нашите препоръки, и се надяваме и Европейската комисия да върви в тази посока. Тоест да преминем от една линия не на чисто изразходване на пари, които да бъдат похарчени само защото трябва да бъдат похарчени, но в крайна сметка да търсим ефекта и резултата от това изразходване. В този смисъл, надявам се, че работата на Европейската сметна палата ще бъде особено полезна, тъй като освен този годишен финансов отчет, ние правим и т.нар. одити на изпълнението, които всъщност оценяват ефектите, резултатите и качеството от изпълнението на тези европейски политики. Само няколко примера мога да ви дам. В момента аз лично съм докладчик по един одит по отношение ефективността на средствата за младежката безработица. Предстоят одити относно ефективността на системите за енергийна сигурност в Европа, одити по отношение на стратегиите за интеграция на ромите. Тоест европейски политики, които имат изключено голямо значение. Но тук ние ще следим не само дали са изхарчени парите, а и как са изхарчени и дали наистина са достигнали до хората.
/със съкращения/