България: офшорната вятърна енергия с голям потенциал

Офшорната вятърна енергия се откроява като надеждна алтернатива на изкопаемите горива. България има значителен потенциал за производство на електроенергия от вятъра в морските пространства. Оползотворяването му ще спомогне за намаляването на рисковете пред енергийната и климатична сигурност на страната.

За развитието на сектора е необходимо създаването на прозрачна и последователна регулаторна рамка, която да насърчи инвеститорите да разработят конкретни проекти. Нейното създаване ще бъде част от обсъжданията в Народното събрание в следващите седмици.

Според настоящите, до голяма степен консервативни прогнози, Полша, Хърватия, Румъния и България имат потенциал да осъществят проекти за вятърни централи в морските пространства с общ капацитет от 15 ГВт до края на десетилетието.

Освен това очакванията са за изграждането на общо около 40 ГВт капацитет до 2050 г., което все още представлява малък дял от целта от 300 ГВ, включена в Стратегията на ЕС за офшорна възобновяема енергия.

За да се осъществят тези проекти е необходимо да се преодолеят редица управленски дефицити, сред които са липсата на стратегическа визия, неясната регулаторна рамка, техническите пречки, свързани с развитието на електропреносната мрежа и пристанищната инфраструктура, както и разпространени митове за въздействието на офшорния вятър върху природата и биоразнообразието, които подкопават обществената приемственост.

Това са някои от основните изводи от най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията на тема „Ветровете на промяната: възобновяема енергия в
морските пространства за по-сигурна и устойчива Централна и Източна Европа“.

Центърът представи изследването по време на кръгла маса в София.