България печели милиарди от въвеждане на еврото

Нетната полза от присъединяването на България към еврозоната за 20-годишен период ще бъде между 15.6% и 22.9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е изводът в изследване на програмния директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, наречено "Анализ на ползите и разходите от приемането на еврото в България". Ако тези числа се отнесат към планирания БВП за 2011 г. нетните ползи (ползите минус разходите), ще бъдат между 12 млрд. лв. и 18 млрд. лв.Според анализа разходите ще бъдат между 2.4% и 2.6% от БВП, основно поради временна загуба на растеж, за да се изпълни инфлационния критерий за приемане в еврозоната. Разходите по обмяната ще бъдат около 0.2-0.3% от БВП.
Банки,инфлация и разходи
Част от цената за промяната ще платят банките. За 20 години те ще загубят бизнес за 0.2% от БВП, което по БВП за 2011 г. е около 154 млн. лв. Това са приходите, които банките биха получили от обмяната лев/евро.
Противно на широко разпространеното очакване за еднократно шоково покачване на цените след приемането на еврото, Георги Ганев е изчислил, че ако въобще има такова, то ще е минимално - до 0.1% от БВП. А дългосрочно замяната няма да има отрицателен ефект върху инфлацията. Поради наличието на валутен борд България няма и никакви разходи, свързани със загуба на независима парична политика.
Брутните ползи
Брутните ползи от приемането на еврото ще бъдат 18.2%-25.3% от БВП. Те се дължат основно на капиталовите потоци (10% от БВП), търговията (5% от БВП) и сеньоража (3-5% от БВП). Сеньораж са държавните приходи, произтичащи от правото да се емитират пари. Допълнителни ползи има от увеличеното доверие към паричната политика (0-5% от БВП), намаляването на транзакционните и административните разходи (0.2% от БВП) и премахването на валутния риск (до 0.1% от БВП).
Подобни изследвания в други страни от Централна и Източна Европа показват, че България е сред най-печелившите от приемането на еврото. Нетните ползи като дял от БВП за Полша са 4%-10.2%, за Унгария - 13.4%-19.3%, за Словакия - 7.6%-21.4% и за Латвия - до 19%. Първата причина за това е, че България започва догонването по доходи от по-ниска база. И втората, че страната няма да загуби от липсата на независима парична политика, защото и в момента няма такава заради валутния борд.
Като член на ЕС България е задължена с договора за присъединяване към съюза в дългосрочен план да замени лева с евро. През 2004 г. правителството на Симеон Сакскобургготски и БНБ подписаха споразумение, което предвиждаше страната да влезе в предверието на еврозоната, известно като валутно-обменен механизъм за наблюдение (ERM II), в началото на 2007 г. и в самата еврозона в средата на 2009 г. или най-късно в началото на 2010 г. Изненадващо, европейските политически лидери и Европейската централна банка не допуснаха България в ERM II, с което създадоха прецедент. Официалната причина е, че страната не е готова, а неофициалната, че ключовите европейски лидери все още не са убедени, че България дългосрочно ще води разумна политика.
Едно от изискванията за допускане в еврозоната е поне две години страната да е била под наблюдение в ERM II. Официално обаче критерии за влизане в ERM II няма. През лятото на 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов обяви, че най-важният приоритет на правителството е бързо влизане в еврозоната. В началото на 2010 г. страната беше на прага да бъде приета в механизма за наблюдение ERM II, но това не се случи заради гръцката криза, ревизираните данни за държавния бюджет за 2009 г., както и очакванията, че и през 2010 г. дефицитът ще надхвърли 3% от БВП. При най-оптимистичния сценарий България ще влезе в ERM II през 2011 г. и в еврозоната през 2013 г. Много български икономисти обаче прогнозират това да стане съответно през 2013 г. и 2016 г. /LIVE NEWS.bg/