България победител от гръцката криза

Не е лесно да си съсед на Гърция. Но България, която не е членка на еврозоната, се надява, че финансовата дисциплина ще й помогне да оцелее и вероятно също така да постигне печалба, докато банките й имат солидни позиции, пише Франс прес в кореспонденция от София. "Инвестициите, търговията и туризма вече пострадаха заради негативните последици от нестабилността в Гърция", заяви в интервю за АФП заместник министърката на финансите Боряна Пенчева. "Но ние се справяме доста добре и успяваме да поддържаме фискална и макроикономическа стабилност. Оттук нататък трябва да поддържаме баланса", изтъкна тя. Като негативна последица преките чуждестранни инвестиции, около 10% от които по традиция идват от гръцки компании, намаляха до очакваните 1,0 милиарда евро (1,3 милиарда долара) тази година спрямо над 9 милиарда евро през 2007 г.
Намаляващият износ към основните пазари за България в ЕС, включително Гърция, и слабото вътрешно потребление също се очаква да станат причина за намаляване на икономическия растеж до 2,8% през 2011 г., далеч по-малко спрямо нивата отпреди кризата, когато той достигаше до 5%-6%, отбелязва АФП.
Но погледнато от положителна страна най-бедната държава членка в ЕС България твърди, че всъщност може да извлече полза от близостта си до най-голямата жертва на дълговата криза в еврозоната. По данни на финансовото министерство 2000 малки и средни гръцки компании са били регистрирани в страната през миналата година. Софийска счетоводна фирма, поддържаща тесни връзки с Гърция, потвърди, че запитванията от гръцките предприемачи са се увеличили, въпреки че повечето се стремят по-скоро да избегнат плащането на данъци, отколкото да преместят производството си. През последните месеци нарасна и броят на гръцките граждани и компании, влагащи пари в български банки, заяви Пенчева.
"България може да излезе победител от гръцката криза като най-близкия сигурен рай за гръцкия капитал", твърди финансистът Емил Хърсев. Междувременно поредицата мерки за строго ограничаване на разходите позволиха на правителството да запази публичните финанси относително стабилни.
България е на път да приключи 2011 г. с едно от най-добрите съотношения между националния дълг и икономическо производство сред 27-те държави членки от ЕС - само 16%. Бюджетният дефицит също се очаква да намалее под 2,5% от БВП тази година, 1,3% през 2012 г. и 0% през 2013 г.
"По ирония на съдбата България може да се окаже държавата членка на ЕС, която изпълнява най-добре критериите за еврозоната тази година", заяви икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Плановете на България да влезе в двугодишната "чакалня" за еврозоната през 2011 г. вече станаха жертва на кризата в еврозоната и Пенчева заяви, че правителството "не говори за конкретни дати за присъединяване в краткосрочен план". Международни анализатори посочиха банковия сектор в България, където една четвърт от активите се контролират от гръцки банки, като друга потенциална жертва на гръцката дългова криза. Правителството и местните аналитици обаче са категорични, че това безпокойство е прекалено. На България бяха наложени строги регулации на банковия сектор след най-тежката финансова криза в страната през 1996-1997 г., когато 14 банки фалираха. Страната въведе наложен от МВФ валутен борд, който обвързва лева с еврото при точно определен валутен курс. "Така наречените гръцки банки са отделни юридически лица, регистрирани в България и подложени на регулаторните изисквания на Българската народна банка (БНБ)", заяви Пенчева и допълни, че те са "толкова сигурни, колкото всички останали банки". Местните клонове на Националната банка на Гърция (в България притежава Обединена българска банка), Юробанк И Еф Джи (собственик на Пощенска банка), Пиреос банк, Емпорики банк и Алфа банк не притежават токсичен гръцки дълг, считат анализаторите. Банкерите обаче са сигурни, че стриктните регулаторни механизми на централната банка могат да ограничат прекомерното изнасяне на средства извън страната, докато промени в собствеността, дори да са възможни, няма непременно да засегнат бизнеса. "Въпреки стабилността на банковата система не можем изцяло да изключим създаването на известна паника като например намаляване на депозитите", предупреди миналата седмица рейтинговата агенция Фич. /превод БГНЕС/