България подкрепя „праг на достойнство“ за МЗ

България ще подкрепи въвеждането на т.нар. праг на достойнството в Директивата за адекватните минимални работни заплати. Това означава в основните ѝ текстове да се регламентира двоен праг, под който страните-членки не трябва да допускат да паднат техните законоустановени минимални заплати –  60% от националната средна брутна заплата и 50% от националната средна брутна работна заплата.

Тази позиция страната ни ще застъпи в Комитета по социалните въпроси към Европейския съвет, който разглежда доклада по проекта на евродирективата, стана ясно от думите на социалния министър в оставка Деница Сачева.

Работата по директивата, която се очаква да даде тласък и на колективното трудово договаряне, продължава с внесен доклад в Европейския парламент. До 11 май се приемат предложения за промени и добавки по нея, след това до началото на юни ще текат дискусии по тях. Първоначалната позиция на България по двойния праг в директивата, който в проекта не е залегнал в основните текстове, бе по-резервирана.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томев разясни какво се разбира под адекватност на минималните работни заплати и какви са критериите за насърчаването ѝ –  покупателната способност; общото равнище на брутните работни заплати и тяхното разпределение; темпът на растеж на брутните работни заплати; развитието на производителността на труда.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни, че става въпрос за механизъм, който „не оставя бедни работещи на пазара на труда, което е изключително важно, също и от политическа гледна точка – да се докаже, да се потвърди максимата, че заетостта вади хората от капана на бедността. Хората, които получават минимална близка до минималната работна заплата са стотици хиляди“.

Според направените изчисления, заплатата за издръжка през 2020 е 1214 лв. (621 евро), а минималната заплата е 50,2% от нея.  

Предложенията на КНСБ за ускорен ръст на средната работна заплата с 12,5% и на минималната заплата с 17,5 на сто годишно ще осигурят: минималната заплата да стане 50% от средната към 2025 г.;  най-малко половината от наетите да получават “заплата за издръжка” към 2022-2023 г., а през 2025-2026 г . минималната заплата да стане заплата за издръжка.

По време на дискусията бе засегнат и въпросът с обвързването на обществените поръчки с колективното трудово договаряне. КНСБ и ЕКП настояват да има изискване работодателите, ползващи достъп до обществени поръчки или обществено финансиране, да са сключили колективен договор с работниците си, а всеки работодател, който не зачита синдикалните права на работниците, да бъде лишен от достъп до обществени поръчки и финансиране.