България получава 16.75 млн.евро от земеделския резерв

България настоя да бъде увеличен размерът на подпомагане за страната от земеделския резерв на Европейския съюз. Това бе поискано  на среща между заместник-министъра на земеделието Георги Събев и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски,, съобщава земеделското министерство. 

Аграрният заместник-министър запозна еврокомисаря с актуалната обстановка на пазара на селскостопански продукти, както и с трудностите, пред които са изправени българските земеделски производители вследствие на прекомерния внос от Украйна.

В разговора Георги Събев отново подчерта, че страната ни е солидарна с Украйна и подкрепя необходимостта от осигуряване на доставки на селскостопански продукти, за да се гарантира световната продоволствена сигурност, но това не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на стопаните в ЕС. Той информира още, че сериозни притеснения буди натискът, който вносът от Украйна оказва върху пазара в страната ни, като по думите му най-сериозните смущения се наблюдават на пазара на маслодаен слънчоглед, а данните показват, че интензивният внос продължава и през 2023 г.

"Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без възможности за реализация и липса на търговия", посочи заместник-министърът. Освен България, още само 2 държави се очаква да получат подпомагане от земеделския резерв – това са Полша и Румъния, пише в съобщението.

Двамата обсъдиха и предизвикателствата пред земеделието, свързани с безпрецедентно поскъпване на основните производствени ресурси и несигурността на земеделските пазари. Заместник-министър Събев отбеляза, че значителното нарастване на цените на торове, препарати, фуражи и енергия се отразява неблагоприятно върху достъпа до оборотни средства на земеделските производители, които се сблъскват и със сериозни трудности при реализацията на продукцията си.

Еврокомисарят Януш Войчеховски представи пред министрите на земеделието предложение на ЕК за подкрепа на стойност 56,3 милиона евро, финансирана от селскостопанския резерв, която се очаква да компенсира засегнатите фермери за икономическите загуби, дължащи се на увеличения внос на зърнени и маслодайни семена, и да ограничи въздействието на пазарните дисбаланси върху техните решения за засаждане, съобщи ЕК.

Фермерите в страните, граничещи с Украйна, изразяват загриженост относно ефектите от увеличения внос на украински зърнени и маслодайни култури върху местните пазари. Смущенията в търговията, причинени от руската агресия, не трябва да ощетяват фермери от съседни страни.

Въз основа на оценката, изпратена от засегнатите държави членки, Комисията анализира ситуацията, разглеждайки прекомерното предлагане на продукти на национално и регионално ниво и възможното въздействие върху цените на местното производство. Натискът върху логистичните вериги, който оказва влияние върху цените и пазарните възможности за фермерите в близост до границата, също беше взет предвид, особено за Румъния.

Финансовата помощ ще бъде разпределена между трите държави членки, които след това ще я разпределят на фермерите възможно най-скоро. Комисията предлага да се разпределят 29,5 милиона евро за Полша, 16,75 милиона евро за България и 10,05 милиона евро за Румъния.

Трите държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС до 100 процента с национални средства, което би възлизало на обща финансова помощ от 112,6 милиона евро за засегнатите фермери.

Комисията ще очаква плащанията на земеделските стопани да бъдат извършени до 30 септември 2023 г., като трите страни също ще имат ангажимент да уведомят ЕК как са разпределени средствата и как са помогнати на фермерите, наред с други неща.

Проектомярката на Комисията, под формата на регламент за прилагане, в момента се обсъжда с държавите членки, които ще гласуват по нея на заседанието на комисията за обща организация на селскостопанските пазари, насрочено за 30 март. Ако мярката бъде одобрена, тя ще бъде публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз в началото на април и ще влезе в сила в деня след публикуването ѝ, за да могат България, Полша и Румъния да я прилагат незабавно.