България превъзмогва фалита на КТБ

През 2014 г. БВП на България  нарасна реално с 1.7%, с което отбеляза подобрение спрямо 2013 г. Увеличението бе следствие на позитивни резултати и на трите основни компонента, формиращи БВП – секторите на услугите, индустрията, и селското стопанство, за пръв път от 2009 г. насам. Банковият сектор обаче не можа да се възползва в достатъчна степен от позитивните икономически тенденции, защото настроенията към банките бяха негативно повлияни от банковата криза от юни 2014 г. и практическия фалит на една от най-големите банки на пазара КТБ, довел до спад в общите активи на банковата система с 0.7%, , на корпоративните кредити с 6.7% и на банкирането на дребно - с 1.2%. Като цяло реализираният спад на кредитния пазар достигна почти 5%.
Като положителен момент може да се отбележи възстановяването на спестяванията на домакинствата през втората половина на 2014 г., като депозитите на домакинствата се увеличиха с повече от 4.5% до 41 млрд. лв. Този растеж беше подкрепен от действията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който изплати гарантираните по закон суми на вложителите в КТБ. Така по-голямата част от изплатените средства останаха в банковия сектор, а само 2% бяха изтеглени в брой към края на годината. Корпоративните депозити също намаляха с 1.2% до 22.7 млрд. лв., но въпреки това общата база на депозитите нарасна с 2.4%.
Независимо от негативното влияние на кризата, българският банков сектор регистрира нетна печалба от 746 млн. лв. в края на 2014, което е около 25% увеличение спрямо 2013 г. Това, на фона на свиването на размера на активите, предизвика подобрение в реализираните стойности на показателите възвращаемост на активите (ROA) и възвращаемост на собствения капитал (ROE).
През 2014 г. в българския банков сектор бяха наложени редица законови и регулаторни изисквания. На първо място, с цел присъединяване към Единния надзорен механизъм бяха приведени в действие европейските регламент и директива за капиталовите изисквания . В резултат на това капиталовата адекватност на банковия сектор нарасна до 22.0%, а коефициентът на ликвидни активи достигна 30.1%. На второ място, като пряко следствие от кризата, правителството внесе изменения в Закона за банковата несъстоятелност. Делът на необслужваните кредити остана сравнително непроменен на нива от 16.8% и продължи да е повод за известни притеснения. Основните рискове за сектора произтичат от възможни скрити досега последствия от неотдавнашната банкова криза.