България предпоследна в цифровизация на икономиката

Брюксел, 24 февруари /Кор. на БТА Николай Желязков/
България е на предпоследно място в ЕС по цифровизация на
икономиката, сочат официални данни, представени днес от
Европейската комисия. По-лош резултат от нашата страна има
единствено Румъния.
Отчита се, че едва 54 на сто от домакинствата у нас имат
достъп до интернет по кабел, като същевременно се отбелязва, че
44 процента от свързаните с мрежата имат високоскоростна връзка.
В документа е записано, че България следва да запълни
празнотите по отношение на т. нар. цифрови умения, тъй като едва
34 на сто от населението може да изпраща електронни писма, да
редактира електронно съдържание или да инсталира нови електронни
устройства.
Едва 1,7 на сто от българите работят в областта на високите
технологии. Само половината българи (54 на сто) използват
интернет редовно. Мнозинството от онези, които са често в
мрежата, разговарят с глас или с видеовръзка, или участват в
социалните мрежи. В използването на тези услуги българите са
сред първенците в ЕС, показва изследването.
ЕК заявява, че България има какво да направи за
цифровизирането на обществените услуги. Засега нашата страна е
последна в ЕС по този показател и дори отчита отстъпление спрямо
данните от предходната година на общия фон в Общността.
Според статистиката едва седем процента от българите живеят
в райони, в които няма достъп до кабелна интернет мрежа.
Същевременно половината българи нямат договори за доставка на
кабелен интернет. Препоръчва се нашата страна да увеличи
покритите от кабелен интернет зони, както и да насърчи
увеличението на абонатите на кабелен интернет, за да могат
хората да се възползват пълноценно от предимствата на цифровата
икономика.
Комисията отбелязва като вероятна причина за недостатъчния
брой абонати на интернет достъп по кабел цената на услугата.
Пояснява се, че тази цена е сред най-високите в ЕС - по този
показател нашата страна заема пето от общо 28 места.
България се нарежда на предпоследно място в ЕС по количество
на специалистите с цифрови умения. За да развие напълно цифрова
икономика и цифрово общество, България трябва да образова
своите граждани в тази област, препоръчва комисията. Засега
нашата страна е на предпоследно място по броя на гражданите,
които ползват интернет редовно. Това, че засега едва 34 процента
от българите имат основни цифрови умения, може да се окаже
важна пречка пред икономическото развитие на страната, е
записано в документа.
Данните за България показват, че потребителите на интернет
използват мрежата много за разговори, игри, четене на новини и
гледане на филми, но много рядко си служат с нея за пазаруване
(28 на сто) и банкиране (8,5 процента). Това е ключовото
предизвикателство пред България в областта на използването на
интернет, тъй като цифровата икономика се гради върху
консумацията онлайн, пише в документа.
Българският бизнес трябва да използва по-добре възможностите
на електронната търговия и социалните мрежи, препоръчва
комисията. Засега България показва слаби резултати в електронния
обмен на информация в областта на бизнеса, издаването на
електронни фактури, използването на облачни услуги.
Според статистиката едва 5,5 на сто от българските малки и
средни предприятия продават онлайн в страната, а едва 2,1 на сто
от тях продават по електронен път в чужбина. Едва 1,4 на сто от
оборота на онези, чиито продажби са и онлайн, е съставен от
покупки в мрежата. Ако не използва възможностите на електронната
търговия, българският бизнес ще бъде в затруднение да си
съперничи със световната цифрова икономика, заявяват експертите.
Цифровизацията на обществените услуги в България е областта,
в която страната се представя най-слабо и заема последно място
в ЕС, пише в анализа на изследването. Съвременните цифрови,
достъпни обществени услуги, са ключ към намаляването на
бюджетните разходи, както и за увеличаването на ползите за
бизнеса, гражданите и администрацията. Българските обществени
услуги са твърде усложнени, необходимо е разширяване на достъпа
на обществото до цифрови (административни) услуги, е записано в
документа. Очаква се това да доведе до по-честото подаване на
документи към администрацията по електронен път, тъй като засега
от това улеснение се възползват едва 13 процента от българите с
достъп до интернет (предпоследно място в ЕС).
В областта на здравеопазването в България ефективността и
обхватът на услугите могат да бъдат изключително подобрени чрез
цифровизация. Засега едва 8,7 процента от българските
общопрактикуващи лекари обменят информация по електронен път,
докато средно в ЕС това правят 26 на сто от техните колеги. Като
допълнителен недостатък се отчита, че у нас едва 4,6 на сто от
лекарите изпращат рецепти в аптеките по интернет.