България привлича милиони ловци от Европа

България продължава да е сред желаните дестинации за ловен туризъм в Европа, а ловът на дивя свиня остава сред най-предпочитаните от чужденците, каза в интервю за БТА Юлиан Русев, началник отдел "Лов и опазване на дивеча" в Изпълнителната агенция по горите. Въпреки спада с около 1,2 млн. ловци през 2012 г. /4 166 446 души/ спрямо 2011 г., когато са били 5 423 686 души, страната ни е била сред най-посещаваните за лов на едър дивеч от германци, италианци, испанци и французи, за които кризата не е успяла "да посегне" на скъпото хоби. Дивата свиня е най-благодатният дивеч за развъждане,
защото бързо се възпроизвежда и има голямо търсене. В момента например в страната има много голямо търсене на живи диви свине, поради интереса на дивечовъдните станции, които искат да развиват лова.
С въвеждането на практиката от преди три години за стопанисване на дивеча, в ловните сдружения започнаха да се формират парични постъпления. Така и те започнаха да търсят животни, предимно диви свине, обяснява Русев.
Цената на дивата свиня в момента е 40 евро. Най-много се търсят и продават приплоди, защото са най-лесни за транспортиране и разселване.

По думите на Русев радващото е, че освен фермите към Националното ловно-рибарско сдружение и петте ферми към Държавните ловни стопанства започнаха да се създават и частни такива. Най-голямата частна ферма в страната е в Радомир и произвежда около 10 000 яребици. Други две такива има в района на Враца. Като цяло интересът към отглеждане на дребен дивеч е много голямо, защото има търсене, казва Русев.
Фермите продават предимно жив дивеч, особено тази на територията на Държавно ловно стопанство "Тракия", бившето "Чекерица". Освен в България, те се търгуват в Гърция и в Италия.
Развъждането на дивеча в ловните стопанства има за цел на първо място поддържане на екологичното равновесие и на второ - за ловуване.
Държавните ловни стопанства се издържат основно от дърводобива, ловното стопанство е основно разходи, казва Юлиан Русев. Най-големите приходи са генерирани в Държавно ловно стопанство /ДЛС/ "Черни Лом" - около 466 хил. лева, а в
останалите е между 300 и 400 хиляди лева. Като цяло от организиран лов приходите за всичките 28 държавни ловни стопанства на територията на страната ни за миналата година са малко над 3, 9 млн. лева.
И дърводобивът, и ловът у нас се извършват строго планирано само в държавни гори, уточнява в отговор Русев. Със създаването на държавните дивечовъдни станции през 2001 г. броят им беше 14 , сега те са 28. Броят и мозаячното им разпределение в страната помогна за запазване на дивеча. Точно тези дивечовъдни станции и впоследствие ловните стопанства бяха тези, които спасиха дивеча в България. Притеснението ни, че той може да бъде безогледно избит беше много голямо, отбелязва Русев.
Що се отнася до Закона за лова и опазването на дивеча с последните си поправки, които дадоха възможност за публично-частното партньорство, той изигра особено стимулираща роля. В дивечовъдните участъци резултатите са вече факт - има много дивеч и много ред. Това може само да ни радва, защото всички тези пари остават в държавата. Хората, които сключиха тези договори, се оказаха много сериозни и в това донякъде беше и нашият шанс, коментира Русев.
За щастие опасенията ни, че те /български бизнесмени, хората с много пари/ ще дойдат и ще избият дивеча, след което ще си отидат, бяха опровергани, каза той. В момента от 154 общо договора имаме прекратени само шест и то по причини извън концесионерите, съобщава Русев.
Годишно на лов у нас излизат около 40 - 45 хиляди авджии, което е около 30 – 40% от регистрираните ловци със законно притежавано оръжие, казва експертът. Дори през 1965 г, когато регистрираните ловци са били 60 хиляди, активно ловуващите пак са били колкото сега.
Точно обратната е тенденцията при риболовците - активно практикуващите са двойно повече от регистрираните. Проблемът при риболовците е, че при тях има двойна регистрация - веднъж в някой клуб или ловно сдружение и впоследствие да си изкарат билет в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Така че регистрацията на едното място не съвпада с другото.