България: Природен газ от EastMed или от Египет

Сред темите, които бяха засегнати при посещението на израелския премиер Бенямин Нетаняху у нас преди дни, бе енергетиката. На пресконференцията в Евксиноград Нетаняху спомена проекта за газопровод „EastMed“, който, по думите му, може да се превърне в още един източник на природен газ за страната ни.

Какво представлява този проект?

Началото е поставено в края на миналото десетилетие. Тогава усилията на търсачите на природен газ най-сетне дават обещаващи резултати в акваторията западно от Хайфа и югоизточно от Никозия. Първо попадат на находището „Тамар“, после на още по-богатото „Левиатан“. Малко по-късно в намиращата се в съседство изключителна икономическа зона на Кипър е открита и „Афродита“. Общият ресурс на трите находища (като имаме на ум, че издирването на нови продължава) се оценява на над трилион кубически метра природен газ. До половината от това количество може да бъде експортирано с темп от 30 милиарда кубически метра годишно, твърди израелският министър на енергетиката Ювал Стайниц.

Откритията бяха последвани от продължителна техническа работа. „Тамар“ влезе в експлоатация през 2013-та, а „Левиатан“ се очаква да го направи през 2019 година. През февруари т.г. Египет сключи договор с Израел за внос на израелски природен газ. В края на септември бе постигнато споразумение (между израелската „Делек“, тексаската „Нобъл Енерджи“ и египетската „Ийст Гас“) за откупуване на подводния газопровод от Ашкелон за Ел Ариш, което ще позволи на износът да започне догодина. Така Израел намери начин да изнесе част от природния си газ - но относително неголяма част, имайки предвид, че става дума за около 64 млрд. куб.м в следващите 10 години. „Тамар“ и „Левиатан“ скоро ще започнат да дават плод, но остават изолирани от потенциалните пазари - Турция и Европа.

Проектът „EastMed“. В него са надеждите на Израел, а и на Кипър, да оползотворят природния си газ. В мечтите си те виждат 1300-км тръба от газовите поля в Левантинския басейн през Кипър и Крит до Пелопонес. Оттам още 600 км на северозапад през континентална Гърция и накрая още 300 км през Йонийско море до италианското пристанище Отранто. Обемите, които ще могат да бъдат доставяни по нея в Европа, възлизат на 9 до 12 млрд.куб.м газ годишно.

Според DEPA - гръцката държавна компания, която работи по проекта заедно с италианската „Edison“ газопроводът няма да спира до Италия. През гръцката преносна мрежа и бъдещия интерконектор с България източно-средиземноморският газ може да достигне и пазарите в Югоизточна Европа.

В края на януари тази година министърът на енергетиката Теменужка Петкова бе на посещение в Израел. Там тя проведе разговори с израелския си колега Ювал Стайниц и с изпълнителния директор на компанията „Делек Дрилинг“, която разработва израелските газови находища. След тези срещи от Министерството на енергетиката обявиха, че България проявява интерес към възможностите за внос на природен газ от израелските офшорни газови находища "Тамар" и "Левиатан". Този интерес бе аргументиран с необходимостта от разнообразяване на източниците и сигурност на доставките на природен газ за страната. Петкова го потвърди през септември в Солун, където се срещна с колегите си от Гърция и Сърбия и с представители на САЩ и Израел.

В Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ за развитие на газопреносната ни мрежа са отбелязани сериозните възможности на левантинските находища за покриване на енергийните нужди на Европа в периода 2025-2040 година. България търси достъп до тези ресурси по два начина - чрез подводния газопровод EastMed и чрез втечнен природен газ. Разглежда се възможността „Булгартрансгаз“ да придобие 25 % дял в проектирания терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис, а по думите на министър Петкова това може да стане до края на тази година (вероятно след като приключи пазарният тест на проекта). Сред евентуалните източници за александруполския терминал са посочени Израел и Кипър, „използвайки експортните терминали на Египет“.

Най-ясно българският интерес бе изразен от премиера Бойко Борисов, след разговорите между лидерите от Балканската четворка и Нетаняху:„Що се касае до енергийната сигурност, приели сме всички, че диверсификацията е от съществено значение. Неслучайно ние кръстихме нашия хъб „Балкан". Неслучайно ние казваме за този газов хъб, че ще идва и руски газ, и от българските и руски находища в Черно море, втечнен газ от Александруполис и когато стане - и другия подводен газов коридор. Това добре ли е за икономиките на всичките тези страни? Добре е, защото на практика ще имаме избор да купим най-евтиния газ и конкуренцията ще намалява цените, няма да ги вдига. Така че нашият газов хъб, виждате директната връзка за Сърбия, Унгария, Австрия или от Гърция на север,“ заяви българският премиер.

Според израелското правителство EastMed ще бъде готов през 2025 година, но само при условие че окончателното инвестиционно решение бъде взето в началото на 2019-та. Със съдействието на ЕС бяха извършени предварителни проучвания на техническата осъществимост и търговската целесъобразност на проекта. В края на миналата година четирите пряко заинтересовани държави - Израел, Кипър, Гърция и Италия, подписаха меморандум за разбирателство да тласнат напред осъществяването на проекта. Оттогава междуправителствените преговори напредват бавно, а те са базата, на която трябва да се опре потенциалният инвеститор.

Къде са подводните камъни, които могат препънат амбициите на Израел и партньорите му да се превърнат в основни източници на газ за Европа?

Дали Източносредиземноморският газопровод ще е жизнеспособен ще решат не правителствата и Брюксел, а пазарните играчи, изтъква Константинос Папалукас - преподавател в Кипърския университет и експерт по газовите пазари в региона. „Основният двигател, който прави един проект жизнеспособен, е цената, която природният газ ще има, щом достигне крайната си дестинация, и колко конкурентна ще бъде тази цена по отношение на цената от други газопроводи, като руските например. Това следят инвестиционните компании, когато преценяват дали да заделят милиарди за осъществяване на проекта.“

По предварителни изчисления реализацията на EastMed ще струва 6,2 млрд. евро. Конкуренцията в лицето на „Газпром“, който прави всичко по силите си, за да защити пазарния си дял в Европа, е много силна, изтъкна Папалукас: „Виждате какво се случва с проекта „Северен поток 2“ и с „Турски поток“. През миналата година Газпром увеличи продукцията си с 12 процента и в същото време предоговаря цените и обемите на продажбите.“

За прокарването на газопровода ще са необходими 6-7 години. Ще разберем кога можем да черпим от него, когато бъде взето окончателното инвестиционно решение. През март израелският министър на енергетиката изрази надежда, че това ще стане в началото на 2019 година. Днес тази дата не изглежда сигурна, според Папалукас.

„Важно е да се вгледаме какво се случва в страната, която е крайна дестинация на тръбата - Италия. Новоизбраното италианско правителство е под огромен натиск заради бюджетния си план, който среща противодействието на Брюксел, а и заради рейтинговите агенции, които намаляват италианския кредит. Така че има нужда да се подчертае значението на Италия за европейския проект и да се използват всички възможности, за да бъде избегната участта на Гърция. Подозирам, че това е причината, поради която италианското правителство съвсем доскоро поставяше под въпрос Трансадриатическия газопровод.“

Като прибавим и споровете между държавите от Източното Средиземноморие за разграничаване на икономическите им зони, предизвикателствата пред EastMed стават твърде много. Далеч по-сигурен изглежда другият начин да се сдобием газ от региона - през Египет. През септември Кипър и Египет подписаха споразумение за прокарване на подводен газопровод от кипърската акватория до Египет. По същото време „Делек“ и „Нобъл Енерджи“ постигнаха споразумението за експорт на израелски газ за Египет.

Също наскоро, египетският министър на петрола Тарик ал Мола декларира готовността на страната си да събира и втечнява природния газ на страните от региона и да го изпраща в Европа, припомни Папалукас.

Газовата индустрия в самия Египет се развива много бързо след откриването на гигантското находище Зор в изключителната му икономическа зона южно от Кипър. Очаква се да бъдат открити още находища, така че египетските терминали Идку и Дамиета, които доскоро бездействаха, ще заработят отново на пълен капацитет. „По тази причина и предвид проектите за терминал за втечнен газ край Александруполис и интерконектора с Гърция, потенциалът на България изглежда огромен. Втечнен газ от Източното Средиземноморие може да достигне Европа през Балканите“, аргументира се кипърският експерт.

Египетските терминали за втечняване на газ са най-реалистичният и икономически обоснован начин за доставка на природен газ от  Египет и Източното Средиземноморие. Всички останали проекти, включително и „EastMed“са доста нереалистични на базата на големите капиталови разходи, които се изискват за построяването на тръбопроводите и неясното търсене на природен газ в крайната дестинация - а именно Италия, където в момента има твърде много газ на доста ниска цена.

Това заяви Анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров за „Събота 150“ по „Хоризонт“: „Египетските терминали вероятно могат да намалят цената значително и, съответно, крайната цена на терминалите край Александруполис да е конкурентна на „Газпром“. Трябва да се има предвид, че разходите, които следват след регазификацията на природния газ - трансмисията до България и прекарването на газа до Централна Европа например са доста високи. На този етап, не мисля че руския газ може да бъде конкуриран през този способ. Трябва да стигне до глобална газова революция от гледна точка на цените на втечняване, регазификация и транспортиране на газ. Дори и сега, ако сравним цените на втечнения газ за Гърция с цената на руския газ, който стига до Румъния, цената е горе-долу еднаква, но това не включва всички останали разходи... Трябва да се намалят чувствително технологичните разходи за пренос на втечнен газ, които са около 10-15% от цената на самото гориво. Освен това, на Балканите няма достатъчно голям пазар. Търсенето на природен газ в целия регион е около 10 млрд. куб. м., което не оправдава едни един дългосрочен договор, например, за доставка на втечнен газ“.

Появата на нови производители на втечнен газ също би довело до спад за цените. В момента САЩ изнася такъв, но основно към Азия, където цените му са по-високи. Според експерта е важно пазарът в цяла Източна Европа да се обедини чрез либерализация на трансграничните квоти, но местните компании и „Газпром“ отдавна блокират подобни намерения.

Проектът за терминал за регазификация в Александруполис е частен и е на компания, която в близкото минало е била много близка на „Газпром“, припомни анализаторът. Финансово, проектът "не е много издържан", допълни той и обясни, че съществуващият терминал за регазификация край Атина използва около 10% от капацитета си. Вероятно това е и причина БЕХ да не бърза да влезе в проекта:

„Нека да изчакаме пазарния тест. Не мисля, че на него ще се появят някакви големи стратегически компании или търговци на газ - на обвързващата фаза, когато се сключват реални договори“.

Срещата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова с посланика на САЩ Ерик Рубин, на която тя го информира, че включване на България в терминала в Александруполис би означавало осигуряване на газ и от Америка, според Владимиров, е "логична", тъй като в момента САЩ произвеждат газ на много конкурентни цени, но уточни, че става дума за цена „на кораба в океана“. Въпросът е, че американското правителство не контролира частните компании на кого да доставят газ:

„Ако гледаме стратегиите на частните компании, те обикновено избират по-високата цена. България може да предложи по-висока цена, но аз не съм сигурен дали „Булгаргаз“, например,  или някой друг участник в България ще се съгласи да плати тази висока цена, при положение че в момента Русия доставя газ в България на едни от най-ниските цени в Европа“.

Владимиров не мисли, че има натиск за българско участие в проекта за терминал край  Александруполис. „Участието на България в Александруполис е по-скоро свързано с надеждите на правителството да запълни и втората половина от капацитета на интерконектора Гърция – България. Идеята е малки търговци на газ да доставят около 100-200 милиона куб. м. на година“. Така изграждането на интерконектора би било по-добре издържано финансово, защото означава намаляване на таксата за пренос, обясни той./източник:БНР