България против нови данъци в ЕС

България не подкрепя въвеждането на нови данъци, тъй като това ще доведе до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС. Това е позицията на страната ни по предложението на Европейската комисия за въвеждане на нови собствени ресурси - Данък върху финансовите транзакции (ДФТ) и нов ДДС-ресурс.
Съобщението е на пресцентъра на Министерството на финансите. България счита, че въвеждането на ДФТ на ниво ЕС без да е постигнато съгласие за въвеждането му на глобално ниво би застрашило конкурентоспособността на финансовите центрове в  Съюза. Такова съгласие на този етап не изглежда реалистично. Страната ни счита още, че с предложението за въвеждане на общ европейски ДДС се изземат национални функции по отношение на данъчното облагане.
Становището е част от изготвените от Министерството на финансите проекти на шест Рамкови позиции по проекти на законодателни актове на ЕК, съобщението за които бе публикувано от Европейската комисия в края на юни т.г. България ще подкрепи предложението на ЕК за общия размер на следващата многогодишна финансова рамка (1 025 млрд. евро или 1.05 на сто от БНД на ЕС). В проекта за Регламент относно  многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. се предлага и увеличение с близо 5 процента на поетите задължения в сравнение със сегашната финансова рамка до 2013 година.
България подкрепя и предложението за 7-годишна продължителност на следващата многогодишна финансова рамка, като през 2016 година ЕК ще представи оценка на изпълнението на финансовата рамка. България ще настоява още за увеличение на средствата за Кохезионната политика за осигуряване на балансирано и устойчиво развитие и избягване на развитие на две скорости на територията на ЕС. Ключови за България продължават да бъдат инвестициите в базисна инфраструктура. Страната ни би подкрепила предложението на ЕК за нова категория на регионите с въвеждането на т.нар. "преходни региони" с БВП на глава от населението между 75 и 90 процента от средното за ЕС, с което ще се разшири обхватът на Кохезионната политика до всички държави-членки. Това обаче не трябва да бъде за сметка на намаление на средствата за най-слабо развитите региони.
По отношение на Общата селскостопанска политика част от предложенията на ЕК предвиждат постепенно намаляване на дела на политиката в бюджета на ЕС до 2020 година, запазването на архитектурата на ОСП, както и обвързване на 30 на сто от директните плащания с мерки за опазване на околната среда (т.нар. зелени инвестиции). България е за справедлив подход за разпределение на средствата между държавите-членки, който да доведе до премахване на различията между равнищата на директна подкрепа, което ще създаде еднаква основа конкуренция. Страната  ни подкрепя въвеждането на "зелен" компонент в директните плащания по ОСП, но счита, че предложеният дял от 30 на сто е прекалено висок и следва на държавите-членки да бъде дадена възможност за гъвкавост сами да определят този процент.