България, Румъния в ЕС - пет години по-късно

България и Румъния изпитват по-големи затруднения от бившите комунистически страни от Централна Европа да се интегрират в ЕС, но водещ френски анализатор смята, че решението за приемането им е било правилно, пише сайтът Юрактив по повод петата годишнина от присъединяването на двете страни към Евросъюза.
Пет години по-късно има разочарование както от страна на ЕС, така и сред гражданите на двете новоприсъединили се държави членки, казва Франсоа Фризон-Рош от Националния център за научни изследвания в Париж.
"От разстояние на времето положението в България и Румъния се подобрява", казва френският анализатор, който многократно е посещавал и двете страни. Той обаче признава, че огромно мнозинство от населението не може да почувства това подобрение. "Ако аз бях пенсионер в България или Румъния, щях да кажа, че присъединяването на страната ми към ЕС е донесло много малко и дори никакво подобрение в ежедневния живот. Но на макроикономическо ниво и двете страни изглеждат доста стабилни за разлика от съседна Гърция", допълва Фризон-Рош.
България и Румъния за най-бедните държави членки на ЕС с брутен национален доход на глава от населението съответно от 4460 евро и 6440 евро, сочат данните на Световната банка. За сравнение във Франция този доход е 34 000 евро, а за Полша - 9480 евро, отбелязва "Юрактив".
Фризон-Рош признава, че стабилността в България е резултат от много стриктното наблюдение от МВФ, след като страната обяви фалит през 1997 г. От своя страна Румъния се възползва през 2009 г. от спасителна помощ на ЕС и МВФ на стойност 20 милиарда евро, която й помогна да избегне финансовата криза.
Някои анализатори твърдят, че двете страни са били възнаградени с членство в ЕС заради подкрепата им във войната в Косово през 1999 г., въпреки че нито една от двете не е била напълно подготвена. В отговор на въпрос дали България и Румъния са се възползвали от политическия импулс по онова време, въпреки че фактически са били неподготвени за членство в ЕС Фризон-Рош заявява: "Решението за присъединяването на Румъния и България беше по-скоро стратегическо, в известен смисъл геополитическо. Беше по-добре да се приемат тези страни и да им се оказва влияние в новото им качество, отколкото да бъдат оставени да се превърнат в гноящи рани в контекста на проблемите в Западните Балкани, които щяха да заразят целия регион".
Фризон-Рош смята, че решението за предоставяне на членство на двете държави е било "добро", въпреки предизвикателствата. Двете страни все още са подложени на мониторинг от ЕК за оценка на напредъка им в борбата с корупцията и организираната престъпност. Според френския анализатор обаче в България и Румъния е имало известен "проблем на манталитета", тъй като ЕС се е възприемал като голям брат с отворен портфейл, от който по-малките братя могат да си помагат. Сега българите и румънците научиха, че няма лесни пари в ЕС", изтъква Фризон-Рош.
Близо 20 милиарда евро бяха заделени за Румъния в периода 2007-2013 г. от т. нар. кохезионни фондове и около 6,7 милиарда евро за България. Но в резултат на предполагаемо лошо управление и корупция Румъния е успяла да усвои само 3,5% от предоставените й фондове, а България се е справила малко по-добре с 18%.
За сравнение централноевропейските страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., от самото начало "играеха по правилата" и се ангажираха с истински реформи, докато в София и в Букурещ никога не е вземала връх подобна политическа воля, заяви Фризон-Рош. България и Румъния никога не са опитвали да се организират, за да създадат необходимата администрация за усвояване на европейските пари, смята той.
"Те се опитаха да го направят по български или по румънски начин - ще свършим нещо горе-долу, ще го направим по наш си начин, винаги можеш да получиш това, което искаш, като дадеш малък подкуп, но не, не стана по техния начин", казва Фризон-Рош и допълни, че в този контекст Комисията и Агенцията за борба с измамите ОЛАФ са си изиграли добре ролята спрямо София и Букурещ.
България и Румъния страдат от проблем с имиджа, в западните медии те често са свързвани с проституцията и организираната престъпност, отбелязва френският анализатор. Установяването на роми от двете нови държави членки на ЕС в западни градове също свидетелства за окаяното положение на това малцинство, допълва Фризон-Рош. /БГНЕС