България, Румъния и Сърбия -догонване при зарядни станции

Три от най-големите икономики в Югоизточна Европа – България, Румъния и Сърбия – все още трябва да извървят дълъг път в разгръщането на станции за зареждане, необходими за желаното навлизане на електрически превозни средства. Това е едно от ключовите заключения в най-новия доклад на доставчика на бизнес разузнаване и новини SeeNext.

Докладът включва:

● Цялостен анализ на напредъка на всяка от трите страни в областта на инфраструктурата за алтернативни горива, заедно с планираните средносрочни и дългосрочни цели;

● Преглед на новите регистрации на електрически превозни средства на всеки от пазарите;

● Финансов анализ, обхващащ представянето на 593 основни автомобилни компании в периода 2020-2022 г.;

● Поглед към най-значимите инвестиции и сделки за сливания и придобивания във всяка от страните през последните 12 месеца; Инфраструктурата за зареждане на Югоизточна Европа е в начален етап, но Европа също изостава ЕК изчисли, че до 2030 г. ще са необходими до 6,8 милиона обществени точки за зареждане, за да се постигне предложената цел за намаляване на CO2 от 55% за леките автомобили.

Това налага годишна инвестиция от 8 милиарда евро само за обществена инфраструктура за зареждане. ЕС отчете само 666 351 точки за зареждане към края на март 2024 г. и имаше големи несъответствия между държавите-членки.

До края на първото тримесечие само Холандия, Германия и Франция са надхвърлили 50 000 точки за зареждане, като общо представляват 60% от инфраструктурата за зареждане в ЕС. Всяка от трите нации надхвърли 100 000 точки.

Членовете на Югоизточна Европа изоставаха зад повечето нации, като Румъния и България поеха регионалното лидерство в края на март, съответно с общо 3010 и 2059 точки. Въпреки че не е част от блока, Сърбия е член на Транспортната общност и има задължението да приема и прилага законодателството на ЕС в областта на транспорта.

Това може да се окаже жизненоважно за подпомагане на държавата от Западните Балкани да подобри инфраструктурата си за зареждане в бъдеще, тъй като в момента е далеч зад България и Румъния. Различни източници оценяват броя на зарядните пунктове в страната между 85 и 102.

Слаба амбиция

Трите страни се различават по своите амбиции и стратегии за развитие по отношение на разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива. Настоящите официални документи на Румъния явно подценяват потенциала и пазарната динамика на страната, тъй като предвиждат цели за 2030 г., които вече са били покрити с 831,5% към момента на публикуване.

България изглежда малко по-реалистична в планирането си, представяйки краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели в първия си набор от официални документи до ЕК. По-късно обаче страната преразгледа тези цели надолу, поради по-бавното от очакваното приемане на електромобили и развитие на инфраструктурата за зареждане.

Нивото на амбицията може да бъде коригирано през следващите няколко години, тъй като се очаква държавите-членки да представят нови планове за електронна мобилност пред ЕК съгласно Регламента за разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива, приет през септември 2023 г.

Сърбия все още не е определила средносрочни и дългосрочни цели по задълженията си като член на Транспортната общност, но настоящите официални документи показват, че тя също подценява пазарната динамика.

Приходите нарастват, докато заетостта остава стабилна Автомобилната индустрия в България, Румъния и Сърбия се радва на значително увеличение от 20% на приходите през 2022 г. до 39,5 милиарда евро.

Този резултат също така бележи окуражително ускоряване на годишните темпове на растеж, след като през 2021 г. секторът възстанови приходите си до нивата отпреди пандемията или по-високи.

Съвкупните оперативни приходи на индустрията през 2021 г. са нараснали с 11,6% годишно в сравнение със спад от 9,2% през 2020 г. Автомобилните компании също потвърдиха ролята си на едни от най-големите работодатели в трите страни с малко над 300 000 служители на пълен работен ден през 2022 г., което е ръст от 0,8% на годишна база.