България, Румъния и Сърбия работят за Северните Балкани

Министрите на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България, Румъния и Сърбия изпращат общо писмо до Европейската комисия за подкрепа на проекта за трансгранична инфраструктура за достъп до интернет в един от най-слабо развитите райони на Европа – Северните Балкани. Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов посети Букурещ, за да бъде финализирано офорянето на документа.

Тримата министри – Ивайло Московски, Делиа Попеску и Расим Ляич,  както и председателят на Държавата агенция „Електронно управление“ Росен Желязков, се обръщат към Европейската комисия за съдействие на Екипа за управление на проекта за определяне на финансовите източници за реализация на инициативата. Заедно, трите държави споделят едни и същи предизвикателства в развитието на широколентовия достъп до интернет. Северните Балкани са гореща зона за миграцията по пътя към западноевропейските страни. Трите държави имат сходни проблеми в контрола на границите. Той се изразява в свързаността на камерите за наблюдение и обменът на информация между граничните власти. В тази връзка проектът може да има стратегически ползи за Европа и да допринесе за значително засилване на контрола на ситуацията с бежанците и нелегалната миграция, посочват министрите.

Ползите от проекта включват не само засилване на трансграничното сътрудничество между публичните институции в областта на администрацията, сигурността, образованието, културата, но и за създаване на по-добра среда за партньорство между бизнеса на държавите в областта на екологията в Дунавския регион, транспорта, туризма, телемедицината и други.

В писмото се посочва още, че достъпът до свръх-бърз интернет от ново поколение е решаващ за интелигентното развитие на местните икономики.

България, Румъния и Сърбия обединиха усилията си за тристранно споразумение за създаване на трансгранична широколентова инфраструктура още през 2013 г. Инициативата бе на българското Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. През изминалите три години тя бе обсъждана на серия от срещи между премиерите на държавите, както и между представители на трите държави с Европейската комисия, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Бизнес моделът на инициативата следва логиката на вече реализираните проекти за бърз интернет в България и Румъния, финансирани от техните национални оперативни програми със средства от Европейския регионален фонд за развитие. България успешно реализира проект за бърз интернет в селските райони на стойност близо 20 милиона евро и планира следваща фаза до 2020 г. Румъния завърши проект за 70 милиона евро и също има планове за продължение. Сърбия от своя страна е планирала да постигне целите на Дигиталния дневен ред на Европа.