България с малки резултати в трансферното ценообразуване

България не е въвела конкретни изисквания за документална обоснованост на цените между свързани лица, съобщават Светла Маринова и Митко Стойков от Ernst & Young, България.  Знак, че страната следва глобалните тенденции в тази насока е фактът, че към НАП е сформирана работна група за изготвяне проект на Указания за документалната обоснованост на трансферното ценообразуване. Тази инициатива трябва да бъде приветствана, като се има предвид, че трансферното ценообразуване попада в обсега на редица данъчни ревизии напоследък, а нормативните разпоредби са доста общи и вижданията по отношение на тяхното прилагане могат да се разминат съществено. Ясни указания за това как трябва да се изготви документация за трансферното ценообразуване, която е необходима и достатъчна, ще улесни от една страна органът, осъществяващ контрол върху цените между свързани лица, а от друга ще позволи на данъкоплатеца да се съобрази с изискванията още преди да е започнала ревизия и по този начин да избегне санкции, както и продължителни и скъпо струващи спорове с приходната администрация, смятат от Ernst & Young.
 Принципът на независимите пазарни цени е въведен в българското данъчно законодателство. През 2006 приложението на методите за трансферно ценообразуване е уредено и в наредба на Министъра на финансите, която стриктно следва правилата на ОИСР относно кои методи, трябва да се използват и как следва да се прилагат.
Националната агенция за приходите (НАП) в България вече разширява ресурсите си, ангажирани с  трансферното ценообразуване и подобрява нивото на отговорните специалисти в тази област.
Според проучване на Ernst & Young мултинационалните компании се изправят пред нови данъчни рискове, поради все по-големият брой юрисдикции с  нарастващи изисквания по отношение на цените между свързани лица. Проучването е проведено в 49 страни, като се базира на наблюдения на специалисти на Ernst & Young, така и на интервюта с  представители на данъчните администрации.
Изследването разкрива рязко нарастване на изискванията  за документална обоснованост на цените между свързани лица и заявено намерение на властите да налагат повече и по-сериозни санкции при констатиране на отклонения от пазарните цени и неуспех на данъкоплатците да обосноват причините за подобно отклонение.
Специалистите от Ernst & Young по въпросите на трансферното ценообразуване отчитат, че „във време, в което правителствата се стремят да увеличат данъчните си приходи, за да неутрализират бюджетните си дефицити, международните компании трябва да се подготвят за повече проверки в областта на трансферното ценообразуване. Компаниите ще трябва на управленско ниво активно да се ангажират с определянето на пазарните цени и спазването на изискванията за документиране на решенията си във връзка с трансферното ценообразуване”.
От последното подобно проучване, проведено от Ernst & Young през 2006 още 10 юрисдикции са въвели нови изисквания към данъкоплатците за изготвяне и съхраняване на документация в областта на трансферното ценообразуване, като Гърция, Словакия и Китай са най-скорошните примери.
В почти половината от изследваните държави проверките по трансферно ценообразуване са насочени към определени индустрии Най-много внимание се обръща на автомобилната промишленост, компаниите, търгуващи с потребителски стоки, петрол, газ и фармацевтичната индустрия.
Проучването разкрива също, че открито се предпочитат сделки със съконтрагенти, базирани в държави, възприемани като данъчни убежища или включени в т.нар. „черни списъци”.