България с най-малки резерви от петрол

През юли страните от Европейския съюз са имали общи резерви от петрол и петролни продукти за извънредни ситуации, възлизащи на 103,6 милиона тона , което е с 2,5 на сто повече спрямо съхраняваните количества през юни, когато достигнаха историческо дъно от 101,1 милиона тона, или спад с 10,3 на сто на годишна основа. През юли 2021 г. запасите в ЕС бяха 107,6 милиона тона. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.

Аварийните запаси през юли в ЕС са се състояли предимно от суров петрол (45,5 милиона тона), газ и дизел (35,9 милиона тона) и бензин (9,8 милиона тона).

Законодателството на Евросъюза изисква страните членки да поддържат минимални аварийни запаси от суров петрол и петролни продукти. По всяко време от годината тези запаси трябва да са равни на най-малко 90 дни среден дневен нетен внос на страната, или на 61 дни от средното й дневно вътрешно потребление, като се взема предвид по-големият по стойност показател.

След руското нахлуване в Украйна в края на февруари, тези изисквания позволиха на два пъти - през март и април - да се вземе решение за спешни освобождавания от натрупаните запаси, за да се стабилизира петролният пазар. Отчетеният исторически минимум на петролните запаси през юни отразява горепосочените освобождения, които бяха координирани от Международната агенция за енергията, обясняват експертите на Евростат. 

През юли България е имала 993,4 хиляди тона резерви от петролни продукти и суров петрол, което представлява увеличение спрямо месец по-рано, когато са били 955,5 хиляди тона. През юли 2021 г. това количество достигаше 965,5 хиляди тона.

През юли 2022 г. България е на десето място сред страните с най-малки по обем запаси от петрол и петролни продукти сред страните членки на Съюза.

По-малки от нас петролни запаси през юли са имали Словакия (792,6 хиляди тона), Люксембург (718,6 хиляди тона), Хърватия (595,4 хиляди тона), Литва (575,6 хиляди тона), Словения (517 хиляди тона), Кипър (512,9 хиляди тона), Латвия (314,3 хиляди тона), Естония (251 хиляди тона) и Малта (92,86 хиляди тона). Страните с най-големи запаси от петрол и петролни продукти са били Германия (23,2 милиона тона), Франция (15 милиона тона) и Испания (14,1 милиона тона).

Търговските запаси на петрол в страната ни през юли са били 535,4 хиляди тона, което представлява спад спрямо отчетените през предходния месец 668,8 хиляди тона, но все пак нарастване в сравнение с регистрираните 579,7 хиляди тона през юли 2021 г.

Нивата на петролните запаси в някои от страните от ЕС, участващи в съвместните действия за освобождаване на количества на пазарите, са били под минималните изискуеми нива, обхващащи периода между тазгодишния юни и юни 2021 г.  

Новите изисквания за минимални петролни резерви влизат в сила от юли 2022 г. В повечето държави членки изискванията са по-високи, тъй като са изчислени въз основа на годишните нужди на страните през 2021 г., когато бяха по-високи от тези през 2020 г., белязана от ниско търсене заради пандемията.  

За разлика от аварийните петролни резерви, които обикновено са стабилни, търговските запаси могат да варират в зависимост от пазарните тенденции. През август 2020 г. търсенето бе намаляло поради кризата с пандемията от коронавирус. Заради това нивата на търговските запаси на петрол регистрираха рекордно високи нива - до 63,2 милиона тона - достигайки границите на максималния капацитет за съхранение в някои страни.

С възобновяването на икономическите дейности нивата на търговските запаси започнаха да намаляват, отбелязвайки най-ниската си точка през декември 2021 г. (44,8 милиона тона). След февруари стойностите на търговските запаси варираха, повлияни от войната в Украйна, а през юли бяха на ниво от 51,4 милиона тона.